АНОТАЦИЯ

Спомените имат право на свое време, в което да достигнат до нас и да намерят полагащото им се място в историческата ни памет. 

В тази книга Петър Величков дава думата на Дора Конова, за да може най-сетне и тя да даде своя отговор на въпросите на миналото. И го прави, съзнавайки добре важността на тази възможност за диалог от първо лице с една отминала епоха, в търсене на истината.  

Спомените на Дора Конова са нечутият глас, липсващата част от пъзела и достоверната следа по пътя към истината, такава, каквато е била в действителност. Ние можем само да я последваме.

Ива Спиридонова, редактор

ОТКЪС

Спомените на Дора Конова – трета в любовния триъгълник, сочен като предпоставка от съвременниците за драмата Лора–Яворов, са десетилетия наред непознати на читателя в пълната си цялост.

Убил ли е Яворов Лора или тя се е самоубила?

Имало ли е любов между Яворов и Дора Конова?

Защо след смъртта на Лора, Яворов изведнъж я заобичва извънмерно?

Случайно ли е избрано времето за второто му самоубийство – при възобновяването на делото?

Кой кого уби – Лора Яворов или обратното?

Внимателният прочит на спомените на Дора Конова най-малкото е повод да се преосмислят възможните отговори.

 Петър Величков, съставител

2.

"– Той е грозен, много грозен и страшен. Не ми се иска да те запозная с него. – Както искаш, не държа много на познанства – казах аз. – Не мога да не те запозная. Той е мой приятел...

Средата на април. Бях отишла при годеника си, който ми каза, че ще дойде приятелят му, да се запознаем. След малко на вратата леко се почука. На прага застана висок, мургав човек.

С три-четири стъпки той дойде до прозореца, където стоях права, ръкува се здраво, сърдечно. Започнахме неринуден разговор. Поканих го да седне. Той знаеше вече, че следвам естествените науки и започна да ме разпитва за университета, за професорите ми. Не го изпусках от погледа си. През цялото време най-внимателно го наблюдавах. Исках да разбера кое е грозното и кое е страшното у него. Нищо подобно не забелязах. Той беше приятен събеседник. Гласът му – задушевен, с кадифен тембър. Разговорът между нас вървеше естествено и леко. Струваше ми се, че съм го познавала отдавна, макар че за първи пъх го виждах." Дора Конова

3.

"Яворов ми казваше, че ако аз се съглася да стана негова жена, той ще напише най-великите си, най-съвършени творби. Преди всичко лирични песни „Песен на песните": „Моите песни ще бъдат по-възторжени, по-велики от „Песен на песните" на цар Соломон", и че ще бъде най-велик от най-великите поети. Че досега той не е ценял толкова много поезията си, не я харесва, но че отсега ще напише най-прекрасните си, най-възвишени, най-жизнерадостни стихове, драми. Това беше през лятото на 1913 г., когато Яворов особено настойчиво искаше аз да се омъжа за него. Той ми казваше:

 – Аз искам от Вас само една-единствена дума да ми кажете, едно „да". Само тази дума.

 – А Лора? – попитах. – Аз не желая Лора да страда.

 – Ще уредя въпроса с Лора, а също и с Кремен. 

По какъв начин смяташе да направи това, не го попитах, защото не можех да му кажа още това „да" и точно това му обясних, че го ценя като човек, като поет, като писател, като приятел, но че в мен няма тия чувства, които аз смятам, че трябва да имам към него, за да му стана жена. Казах му, че когато почувствам това, ще му кажа „да". Яворов ми отговори със сигурност: 

– Един ден Вие ще ми кажете." Дора Конова

4. 

"Лора, която наблюдаваше внимателно, виждаше светлата радост и сияние, което излъчваше лицето на Яворов. Не бях го виждала никога толкова сияещ. Голямо щастие бе озарило лицето му, то беше преобразено, стори ми се, че за първи път го виждах. Изведнъж цялото ми същество се устреми към Яворов.130 Светкавично ми мина мисълта: „Обичам Яворов". Пътят на Яворов е и  мой път. Утре ще му кажа „да". Това „да", което той очакваше толкова много – с жад. Спомних си думите му, които той ми говореше със сигурност: „Един ден Вий ще ми кажете „да". Спомних си и думите на Лора: „Един ден и ти ще го обикнеш, неговото голямо чувство не може да не намери отклик"." Дора Конова

5.

"Щом взела револвера, Лора светва лампата, Яворов, който лежал на канапето, не се помръднал. Почнали отново да се карат. Лора казала: „Ще се убия" и попитала: „Револверът пълен ли е?". – Той казал: „Празен е", но веднага след това добавил: „Пълен е. Остави револвера". Лора, която стояла права, близо до вратата, с ръце на кръста, започнала да говори. Гласът є треперел, Яворов в това време є казал: „Остави револвера", но тя замълчала. След това бързо вдигнала дясната си ръка и дръпнала спусъка. Чул се гърмеж. Тялото на Лора се залюляло. Яворов скочил веднага и я взел на ръце. Подкрепяйки я, я оставя на канапето и ужасен изтичва долу да търси помощ. С един нечовешки глас той извиква: „Лора се застреля. Бързайте за лекар. Помощ"." Дора Конова 

6.

"Яворов стана жертва на завистта, злобата и отмъщението. Яворов беше горд и чувствителен човек. А колко малко се искаше от тези, които го заобикаляха, да бъдат по-внимателни, по-добри, по-човечни." Дора Конова

7.

"Ако Яворов заплаща с живота си, то не по-малко е нещастието на Конова. 

Тя получава бърз развод от Светия синод, тъй като бракът и с Кремен е неконсумиран, пък и Конова очевидно никога не е обичала съпруга си. Има кандидати за женитба, но им отказва.

Всъщност смъртта на Лора е и нейна. Оттук нататък тя е сянка на човек. 

Яворов казва: „Бедната Лора! Аз не можах да схвана, че тя е болна и че трябваше да взема мерки за лекуването ѝ!". 

А артистката Елена Снежина пророкува: „Нищо тайно не е оставало на тоя свят, няма да остане тайна и животът на Яворовото семейство. Ще дойде ден, когато тъмното було, ако има такова да забуля тоя живот, ще се разбули, ще се хвърли светлина върху него. Тогава ще престанат и клюките, пущани срещу Яворов". 

За съжаление, Снежина се оказа лош пророк. 

Тайната остава." 

Петър Величков