Днес, 9 юли, когато отбелязваме 170-годишнината от рождението на народния поет и патриарх на българската литература Иван Вазов, въоръжени нахлуха в Президенството. Това се случи 16 часа след като президентът Румен Радев обяви, че не трябва НСО (Националната служба за охрана) да охранява Ахмед Доган и Делян Пеевски.
За това ви припомняме финала на пиесата на класика "Към пропаст":
Влазя Раксин запъхтян, последван от болярите.
ЯВЛЕНИЕ 6
Горните, Раксин и болярите.
Александър (смаяно). Що значи това? Как ти смея да напуснеш кулата си?
Раксин. Горях от желание да ти честитя годеницата. (Към великите боляри.) Малодушни! Вие се уплашихте? Вие се съгласихте на тоя проклет брак?
V велик болярин. Тия са безумни слова, Раксине!
Александър гледа втренчен Раксина.
Раксин. Защото аз не бях тук, вие отстъпихте? Не! Аз съм против тоя брак!
VI велик болярин. Ти си един.
Раксин. Не един: през моите уста целия народ говори.
Викове отвън. Да живее царят! Да живее новата царица!
Александър. Чуй какво казва народът!
Раксин. Там вика не народа, а твоите бъчви! (В изстъпление.) Да бъде проклет денят, когато моите уста извикаха: „Да изберем за цар Иван Александра!“
II велик болярин. Това е явно бунтовничество, велики логотете!
Александър (гневно). От тая минута Раксин престая да бъде такъв. Аз му отнемам доверието си.
Раксин. Ти можеш да ми отнемеш и главата, но и главата ми, като се търкаля по земята, ще вика: Александре, ти си безумен!
Александър (отива към него, страшно). Ти не познаваш, силата на моя гняв?
Раксин. Не се боя от гнева ти... Няма какво да жаля на тоя свят! О, как скърбя, че Рад Лупу не сполучи.
Александър (възмутен). Как, ти удобряваш престъплението му?
Раксин. Повече — аз го накарах да се опита да махне Сара. Не Теодора, не Красимира, а аз!
Александър. Ти?
Раксин. Да, аз — за да избавя тебе от позор и България от нещастие. Ето животът ми.
Александър (страшно). Знаеш ли оная пропаст под скалата? Там ще те прати съдът. (На Евстратия.) Водете го в тъмницата.
Евстратий дава знак наляво, влазят пет души войници и фащат Раксина.
Раксин. Безумни! Знаете ли кого теглите? Вие посягате на човека, който петдесет години е служил вярно на България! Аз съм Раксин! Махнете се.
Александър (на войниците). Изведете го! Днес го очаква съд и пропаст.
Раксин (преди да се изгуби отдясно с войниците). Александре, аз си отивам. Но знай, че пропастта, в която ще ида аз, не е тъй дълбока, както пропастта, в която тласкаш България!
Текстът на пиесата ТУК
