Картината „Nimfa dormind“ (Спяща нимфа) на Николае Григореску, рисувана около 1865-1873 г., беше продадена за 330 000 евро на пролетния търг, организиран в четвъртък от “Артмарк”, предаде за БТА агенция Аджерпрес.

Картината, наричана още „Голямото голо тяло“, е от колекцията на бившия банкер Ърнест Гудуин, директор на Банката на Румъния в началото на ХХ век. Творбата, класифицирана в категорията „Съкровище“ на Националното движимо културно наследство, първоначално беше оценена на 100 000-200 000 евро.

Сред другите произведения, купени на високи цени на търга, са: „Privirea stramosilor“ (Погледът на предците) на Йон Цукулеску, продадена за 99 000 евро; „Ulcior cu tufanele“ (Кана с храсти) на Щефан Лукиан, продадена за 50 000 евро; „Intimitate“ (Интимност) на Николае Тоница, продадена за 34 000 евро; „Interior cu tufanele“ (Интериор с храсти) от Теодор Палади, продадена за 30 000 евро; „Muza pamfletarului“ (Муза на памфлетиста) (студия) от Николае Тоница и „Portret de evreu“ (Портрет на евреин) от Николае Григореску, продадени всяка за по 24 000 евро.

"Артмарк" има клон и в България и организира търг на картини на български автори на 25 март.

НИКОЛАЕ ГРИГОРЕСКУ е роден през 1838 г. в с. Питару (Румъния) в селско семейство. От малък остава сирак. Учи иконопис при художника А. Хладек. За стенописите в Адапийския манастир получава държавна стипендия за обучение в Париж. Учи при художника Себастиан Корню (1862 – 1869). Пътешества в Италия, Гърция и Османската империя. Завръща се в Румъния, където създава най-известните си картини. Рисува портрети, пейзажи и селски бит.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като кореспондент – доброволец в румънската армия. От етюди направени по време на военните действия, по-късно създава бележити по художествената си стойност платна: „Битката при Смърдан“, „Шпиони“, „Военнопленници“, „Пленени турци“, „Червен хусар на кон“ и др.

Николае Григореску е класик на румънското изобразително изкуство. Художествената академия в Букурещ носи неговото име. Провежда се и ежегоден пленер „Николае Григореску“.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция