Боите, използвани от древните египетски художници, са били по-сложни, отколкото се смяташе досега, пише Phys.org, позовавайки се на изследване, публикувано в Science Advances.

Учените са анализирали 28 микроскопични проби от 14 произведения на изкуството, датиращи от около 1425 г. пр.н.е. до 400 г. от н.е. Сред изследваните предмети са ковчези, фрагменти от стенописи, рисуван варовик и мазилка от погребални маски.

С помощта на специализиран анализ учените са установили наличието на различни животински и растителни съставки в боите и свързващите вещества.

В повечето проби, съдържащи животинско лепило, е открито лепило от едър рогат добитък, но са установени и следи от вещества, произхождащи от овце или кози, магарета, коне и вероятно диви антилопи. Анализът показва, че животинските лепила, използвани като свързващи вещества в боите, са били произвеждани от кожи и съединителна тъкан на различни животни, а не само от кости.

Особено изненадващо е откриването на растителни белтъчини, включително от сусам и дървото моринга. Според учените това е първото документирано доказателство за използването на тези растителни материали в произведения на древноегипетското изкуство.

Допълнителните химични анализи показват, че художниците вероятно не са използвали чисти растителни масла. Вместо това те може да са използвали така наречения пресов шрот – богатия на белтъчини остатък, който остава след извличането на масло от семената.

Изследователите смятат, че откритията показват значително по-голяма изобретателност и сложност при изработването на боите в Древен Египет. Резултатите могат да помогнат и на съвременните реставратори да разбират по-добре състава на древните произведения и да разработват подходящи методи за тяхното съхранение.

 

Източник: БТА

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Аз съм много стандартен и това ми помага в актьорството. Лицето ми, например, може да бъде направено да изглежда много по-добре, но и много по-зле.“

Колин Фърт, британски актьор, роден на 10 септември преди 66 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.