С тиара за 1 млн. евро на главата прочутото сопрано Анна Нетребко (44) каза „да” на тенора от Азербайджан Юсиф Ейвазов (38) в двореца Кобург във Виена преди ден, съобщиха всички световни агенции. 

Церемонията се състояла в тесен семеен и приятелски кръг, присъствали бащата на Нетребко Юрий и сестра й Наталия. Диадемата на оперната дива копирала тази от сватбата на Кейт Мидълтън през 2011 г. След церемонията бяла каляска откарала съпрузите в замъка Лихтенщайн, където били поканени 180 гости, сред които тенорът Пласидо Доминго. 

Нетребко, която живее в Австрия и има австрийско гражданство, се запозна с Ейвазов през 2014 г. По това време сопраното тъкмо се е развела с уругвайския бас-баритон Ервин Шрот, с когото бракът й продължи 6 години и от когото има син Тиаго. 

Ейвазов се изявява на сцените на Миланския оперен театър „Ла Скала” и в Кралската опера на Монте Карло и изнася множество рецитали в Европа и Азия. Пред 2012 г. той спечели първото място на 6-тия международен конкурс за оперни изпълнители „Bülbül” в Баку, съобщи classicfm.bg.

 

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...