Портрет на  Волфганг Амадеус Моцарт , когато е бил на 13 години, е обявен за продажба от аукционната къща "Кристис" на 27 ноември в Париж. На сайта на организаторите цената на платното е между 800 хил. и 1.2 млн. евро.

Произведението е един от едва четирите портрета, които са правени на композитора, докато е бил жив. Той принадлежи на частна колекция и по официална информация е създаден от италианския художник Джамбетино Чинароли през 1770 г., когато виенският композитор е бил на 13-годишна възраст. На картината Моцарт носи бяла перука и е седнал пред клавесин и партитура.

По времето, когато е нарисуван портретът, Моцарт пътува из Италия, за да завърши музикалното си образование, и изнася концерти в цялата страна. Картината е направена по поръчка на венецианеца Пиетро Луджати няколко дни след като той присъства на концерт за орган на младия композитор.

МОЦАРТ е плодовит и влиятелен австрийски композитор от класическата епоха. Неговото творчество е огромно по обем и обхваща всички музикални жанрове на класическата музика, съществуващи през неговото време – общо над 600 композиции, много от които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, клавирната, оперната и хоровата музика. Той е сред най-популярните класически композитори. Притежава феноменален музикален слух, изключителна памет и блестящ изпълнителски, импровизаторски и композиторски дар. На основата на немския зингшпил и на италианската опера-буфа създава класическите опери „Отвличане от сарая“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Вълшебната флейта“. Автор е на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади („Малка нощна музика“), „Реквием“ и други. Собственият му каталог се води от 9 февруари 1784 г., като дотогава вече е написал около 450 творби.

 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...