Изкуствоведът  Артър Бранд (50), известен като "Индиана Джоунс от света на изкуството", намери златния пръстен на ирландския писател Оскар Уайлд 18 години след кражбата му, съобщи afp.com.

Пръстенът се съхранявал в колежа „Магдалина” към Оксфордския университет, където Уайлд е учил. През 2002 г.  бижуто е откраднато, а стойността му тогава е била оценявана на  40 хил. евро. Крадецът е намерен и арестуван, но пръстенът  вече е бил продаден на търговец на скрап за 175 евро.

Артър Бранд обаче намира пръстена с помощта на приятели, запознати с подземния свят на Лондон. Той видял златен пръстен във формата на катарама, гравиран на гръцки и веднага го познал. Управата на колежа  благодари на експерта и заявява, че този пръстен ще се върне към колекцията вещи на един от най-известните възпитаници на институцията.

Изкуствоведът стана световноизвестен през 2015 г., когато намери две статуи на бронзови коне ("Разхождащи се коне" ) на един от любимите скулптори на Хитлер - Йозеф Торак. През март тази година той намери и картина на Пикасо, открадната преди 20 години на яхта във Франция.

Пръстенът  на Уайлд е с тегло 18 карата, оформен като колан с катарама. Писателят се хвали на приятел от  колежа  през 1876 година. На пръстена е гравиран надпис на гръцки език: „Подарък от любов на онзи, който желае любовта“, а от вътрешната част са инициалите на приятеля на английски.

ОСКАР УАЙЛД – драматург, поет и писател, роден на 16 октомври 1854 г. Романът „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му носи славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които: „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (1895), „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“,  (1892) „Идеалният мъж“ (1895), „Жена без значение“ (1893). Автор е и на два сборника с приказки - „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892).  Популярност му носят и изключително находчивите афоризми и анекдоти, впечатляващ е остроумният диалог, характерен за много от произведенията му. Последните му творби са „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898). Общество не му прощава хомосексуалността и умира в мизерия на 30 ноември 1900 г.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция