Американската поп певица Мадона обяви в „Инстаграм”, че в нея са намерени антитела срещу коронавирус. 

"Онзи ден преминах теста и разбрах, че имам антитела, така че от утре ще отида на дълго пътуване с кола, ще отворя прозореца и ще вдишвам въздуха, наситен с COVID-19. „Това, което ме изненадва, е колко много ни интересува какво мислят другите за нас, как да спечелим благоволението им и как да излезем победители от спора. Мразя се заради тази низост. Искам да изляза от робството на преживяванията “, пише 61-годишната певица.

През март Мадона записа видео съобщение, в което се появи гола в банята и говори за коронавируса, наричайки го едновременно страшен и красив.

„COVID-19 не се интересува колко си богат, колко известен си, колко си смешен или умен, къде живееш, на колко години си, какви истории можеш да разкажеш. Той е страхотен изравнител. И това, което го прави толкова страшен, го прави толкова велик. Ужасно е, че той ни направи равни по много начини”, заяви тогава певицата.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков