ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Дори в края на тоталитарния комунистически режим властта и репресивният ѝ апарат в лицето на Държавна сигурност са играли ролята на цензор в културата и изкуството. Това разкриват документи от архивите на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той се отнася до строго секретна информация на ръководството на МВР-ДС от 1988 г. до члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Йордан Йотов относно: Идейно неиздържан филм на режисьора Николай Волев.

Става въпрос за филма „Маргарит и Маргарита” (1989), за който очевидно ДС е имала предварителна представа за съдържанието му, като агенти или щатни служители на ДС са го гледали на предварителна прожекция. Документът е подписан за министъра от неговия заместник ген. Григор Шопов.

В лентата се разказва любовна история на момче и момиче на фона на уродливата социалистическа действителност.

Строго секретната информация е адресирана неслучайно до Йордан Йотов, който по това време е председател е на Комисията по духовните и идеологическите въпроси към Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП.

„Разполагаме с данни, според които евентуалното разпространение на прожектирания на 31 август 1988 г. в Киноцентъра нов български игрален филм „Маргарит и Маргарита” с режисьор и сценарист Николай Волев е възможно да възбуди негативни обществени настроения”, се предупреждава в документа.

МВР-ДС признава, че режисьорът висок кинематографичен професионализъм е пресъздал духовната чистота и непоквареност на героите на фона на „корумпиран или държавен ръководител – всесилен и недосегаем от закона”.

Безизходицата на младите хора е показана чрез недвусмислени натуралистични сцени на насилие, бруталност и жестокост.

„По мнението на наши източници филмът е направен на много високо професионално ниво, което предопределя неговия зрителски интерес”, се посочва още в строго секретната информация.

Въпреки че е уж време на преустройство по съветски почин комисията в Киноцентъра не одобрява пускането на лентата. Вероятно по същите причини, по които и ДС е предупредила.

В защита на кинолентата застава режисьорът Борислав Шаралиев. В началото на януари 1989 все пак филмът е пуснат, но не в София, а в Перник при пълен салон, въпреки че няма предварителна разгласа.

Лентата разпалва противоречиви мнения, когато е показана и пред Генералния щаб на БНА. Спрян е с „мотива”, че е твърде публицистичен.

В София е излъчен едва след 10 ноември 1989 г. – през декември същата година. Лентата печели наградата за най-добър филм за 1989 г. и е избран е за Петнадесетдневката на режисьорите в Кан през 1990 г.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990”, издание на Комисията по досиетата, 2013 г.