До 22 ноември имате време да видите нещо уникално – рисунки, скици и фотографии на много проекти на най-известния българин в света на изкуството. Изложбата „Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963-2014” в Градската галерия в София показва целия спектър от търсения на Кристо и Жан-Клод в техния неповторим начин да правят арт инсталации.
Христо Владимиров Явашев е роден 1935 г. в Габрово в индустриално семейство. През 1957 г. емигрира, казват, че взел решението в Прага, след като за първи път вижда оригинали на Пикасо, Миро и Пол Клее.
Пред „Капитал Light” Кристо обясни, че за изложбата е избрал някои по-малки проекти от средата на 50-те и началото на 60-те години, както и рисунки и макети на големите си временни творби. Чрез продажбата на скици от проектите семейството артисти е финансирало грандиозните си проекти. Без Жан-Клод, която почина през 2009 г., Кристо подготвя следващата си уникална изява – плаващите кейове в Лаго д’Изео, Италия – платформи от плат, по които ще може да се ходи по вода.
Сред над 170-те експонати в софийската изложба са оригиналните скици за най-известните проекти на Кристо – опакованият мост Пон Ньоф, завесата в Колорадо, портите в Сентръл парк, чадърите в Калифорния и Япония. Там е и опакован вестник „Ню Йорк таймс” от 13 юни 1985 г. – датата на 50-ия рожден ден на Кристо и Жан-Клод, родени в един и същи ден в една и съща година. Описана и илюстрирана е тежката инженерна работа по издигането на най-големия надуваем обект без вътрешна конструкция в Касел, Германия, през 1968 г.
Още по-интересно е, че могат да се видят идеите на част от 37-те неосъществени проекта на артистичния дует – Триумфалната арка, катедралата в Кьолн. Интересна е и историята на проекта „Мастаба”, започнат през 1979 г. и все още чакащ разрешение в Абу Даби.
Ето каква казва Кристо за изкуството, отново пред „Капитал Light”:
„Едно от удоволствията на това да си артист е да правиш това, което искаш. Всички наши творби са напълно безполезни, напълно безсмислени, никому ненужни. Ние не правим нищо добро или лошо, всички тези морални дискусии са напълно излишни. Работата на артиста представлява абсолютна свобода и е крайно далеч от политиката, морала и прочие.”
