SKIF

Филмът от 2019 г. на полската режисьорка Агнешка Холанд отговаря на всички въпроси за Украйна и Русия. И пророчески е сниман преди Путин да започне престъпната си война в суверенната държава Украйна през март 2022 г., но след незаконното окупиране на Крим, който е украинска територия, през март 2014 г. 

Покъртителна е историята, припомняща как  британският журналист Гарет Джоунс (1905-1935) отива в Русия, оттам в Украйна, става свидетел на това как Сталин избива украинците с глад, снима, връща се в родината си и алармира целия свят с репортажите си.  Без да показва насилие и натурализъм, Холанд стига до сърцата на зрителите и им разкрива матрицата, по която Русия се опитва от един век да унищожи Украйна. Путин не измисля нищо ново – той просто следва престъпленията на болшевиките и геноцида на Сталин. Рецептата вече е изпробвана – Украйна трябва да бъде грабена заради изобилното си жито и природни богатства, а народът й - унищожен. За 100 години нищо не се е променило, разбираме от лично преживяното и описано от Гарет Джоунс. 

Този блестящ и смел журналист би трябвало да е икона на журналистическите факултети в демократичния свят. Защо никой в тях не го е чувал? Дали защото Европа и САЩ и тогава – през 1933/34 г. предпочитат да не си развалят отношенията с Русия (тогава СССР)? И това се повтаря и сега – с бездействието през  2022 г., със страхливото и половинчато скъсване на отношенията с империята на Путин. Заради материалната изгода.

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва. Там сред водка и хайвер платените западни пропагандатори на руския режим пращат дезинформация за „икономическото чудо на СССР“, за което доайенът им получава дори „Пулицър“. И само скромният Гарет Джоунс се усъмнява. Истинският журналист. 

Холанд включва във филма си и образа на Джордж Оруел, чиито произведения разказват конкретно за сталинския режим и убийства със съвсем прозрачни алегории. 

Чудовищното унищожаване на между 4 и 10 милиона украинци преди 90 години е тема, която липсва в учебниците по история. Този геноцид е несравним с известните и признатите по отношение на други нации. Страшното е, че той продължава и днес. 

 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.