SKIF

Филмът от 2019 г. на полската режисьорка Агнешка Холанд отговаря на всички въпроси за Украйна и Русия. И пророчески е сниман преди Путин да започне престъпната си война в суверенната държава Украйна през март 2022 г., но след незаконното окупиране на Крим, който е украинска територия, през март 2014 г. 

Покъртителна е историята, припомняща как  британският журналист Гарет Джоунс (1905-1935) отива в Русия, оттам в Украйна, става свидетел на това как Сталин избива украинците с глад, снима, връща се в родината си и алармира целия свят с репортажите си.  Без да показва насилие и натурализъм, Холанд стига до сърцата на зрителите и им разкрива матрицата, по която Русия се опитва от един век да унищожи Украйна. Путин не измисля нищо ново – той просто следва престъпленията на болшевиките и геноцида на Сталин. Рецептата вече е изпробвана – Украйна трябва да бъде грабена заради изобилното си жито и природни богатства, а народът й - унищожен. За 100 години нищо не се е променило, разбираме от лично преживяното и описано от Гарет Джоунс. 

Този блестящ и смел журналист би трябвало да е икона на журналистическите факултети в демократичния свят. Защо никой в тях не го е чувал? Дали защото Европа и САЩ и тогава – през 1933/34 г. предпочитат да не си развалят отношенията с Русия (тогава СССР)? И това се повтаря и сега – с бездействието през  2022 г., със страхливото и половинчато скъсване на отношенията с империята на Путин. Заради материалната изгода.

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва. Там сред водка и хайвер платените западни пропагандатори на руския режим пращат дезинформация за „икономическото чудо на СССР“, за което доайенът им получава дори „Пулицър“. И само скромният Гарет Джоунс се усъмнява. Истинският журналист. 

Холанд включва във филма си и образа на Джордж Оруел, чиито произведения разказват конкретно за сталинския режим и убийства със съвсем прозрачни алегории. 

Чудовищното унищожаване на между 4 и 10 милиона украинци преди 90 години е тема, която липсва в учебниците по история. Този геноцид е несравним с известните и признатите по отношение на други нации. Страшното е, че той продължава и днес. 

 

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...