SKIF
На 13 ноември Париж отново беше окървавен. 130 невинни, нищо неподозиращи хора платиха с живота си за малоумните амбиции на шепа терористи, скрили се зад маската на своя бог. И ако след клането в редакцията на „Шарли Ебдо” се чуваха упреци към журналистите за тяхното безразсъдство да критикуват исляма, то сега тези гласове замлъкнаха, а отговорът на въпроса защо се стигна дотам остава да виси във въздуха.
Успоредно с това огромната бежанска вълна поставя на изпитание хуманността на европейците, разделяйки общественото мнение. Мнозина смятат, че това е и религиозна инвазия, която в обозримо бъдеще ще унищожи цивилизационните постижения на стара Европа. Всички тези страхове обаче могат да бъдат туширани, стига да познаваме историята.
За това е и книгата на италианския историк проф. Франко Кардини „Европа и ислямът”. Писана преди 11 септември 2001 г., тя е актуална точно в този момент и е подходяща за тези, които са изкушени от истинската история, а не от измислената. А дали можем да се доверим Кардини? Да, защото той е световноизвестен учен – ръководител е на Центъра за изследване на изкуството и културата на Ориента към Международния университет по изкуствата във Флоренция и преподавател по средновековна история в университета. Бил е и гост лектор в много университети - Париж, Виена, Мадрид, Барселона и др.
Авторът прави задълбочен исторически и културен разрез на многовековните контакти на християнската и ислямската общности. Книгата е изпъстрена с много изненадващи факти, които звучат като новини. България конкретно не е споменавана, но става ясно, че прабългарите, които не поемат с Аспарух към Балканите, приемат исляма. Каква ли би била съдбата на Европа, ако Руската империя беше избрала да следва заветите на Аллах? Даваме ли си сметка, че при кръстоносните походи християнството и исляма се сближават и взаимно си влияят благотворно?
Съществува ли антидот за днешната отрова?
„Да, но тя трябва да се приеме веднага и в големи дози, преди да е станало твърде късно. Тя не е в посока на мултикултурна смесица, към която трябва да се върви, а по-скоро към "купа за салата" на съвместното съществуване на различни култури. Всички те трябва да могат да запазят собствената си идентичност в рамките на една международна рамка, действаща с адекватни институции, спазвайки същите ясно определени закони и поддържаща традициите на всяка култура, която не е в контраст с тези закони”, споделя Кардини.
„Европа и ислямът” не се чете като роман, но е не по-малко интригуваща, а въздействието й е осезаемо. Хубаво е да се „въоръжите” с бележник и химикал. Така ефектът от прочетеното ще бъде по-голям.
