В последния си филм Уди Алън – този 80-годишен непораснал ветеран на киното, продължава да изследва с присъщата си страст човешките слабости, увлечения и заблуди. „Почти нормален” е брилянтна реплика към Достоевски, а Алън е сред най-добрите му познавачи. Може да се каже, че е обсебен от него и Толстой. Затова зад съвременния сюжет се крие дълбочината на руските класици и техният висок морализъм.
Алън обаче, както обикновено, не размахва пръст. Той е скрит зад сюжета и героите си и оставя на преден план да изпъкне човешкият избор в най-трудна ситуация – любимата му заигравка с несъвършения човешки род. Във всичките си филми досега режисьорът търси едно-единствено нещо – отговор на въпроса доколко любовта изкривява човешкия поглед, честността, почтеността и пречи ли на вземането на правилни решения. Влюбените във филмите на Уди традиционно са заслепени и не виждат очевидното до мига на шокиращото си отрезвяване.
„Почти нормален” има същия морален заряд и по начин, достоен за Достоевски, проследява действията на убиец и на влюбените в него невинни същества. Началото не предвещава края, Алън, както винаги, успява да поднесе перфектна изненада на финала и да разтърси зрителя с неочаквания си морален ъгъл. Хоакин Финикс и Ема Уотсън правят тази задача още по-лесна, оставяйки се да бъдат перфектно режисирани от ненадминатия майстор.
Филмът е изпипан до най-дребните детайли, както винаги е с нисък бюджет но с диалог, достоен за изучаване в университет. Няма излишни сцени, жестове илии думи - цялата механика е впрегната в идеята и всичко се нарежда като детски пъзел. "Почти нормален" носи и другата отличителна черта на Уди Алън като режисьор - второстепенните му герои не отстъпват на главните по своята релефност и роля в цялото. И независимо че липсва в списъка с "Оскар"-ите, верните му фенове ще го оценят.
