SKIF

Не се подвеждайте – книгата не е руска, нито сюжетът. Този роман, издаден на български от „Black Flamingo”, дава отговор на много от въпросите, които в момента разтърсват Европа, а и света – атентати, тероризъм, проблемът за чужденеца, който в наши дни е по-чужд от когато и да било. 

Олга Грязнова – родена в Азербайджан през 80-те, израснала и учила в Германия, очевидно ползвайки автобиографични елементи, рисува образа на младия човек космополит, на когото вече му се налага да се идентифицира национално, където и да се намира по света. Поколенията от 60-те и 70-те сякаш бяхме забравили какво е да си чужд – в младите си години видяхме една уютна Европа с нейния подреден свят.

Нищо вече не е същото и младите хора ни го казват, даже може би ни обвиняват за това. Те никога не видяха и няма да видят Европа през нашите розови очила. Нито ще имат нашата свобода, така опияняваща след падането на Берлинската стена.

Историята в романа не е политическа, а дълбоко лична – младо момиче губи приятеля си, починал нелепо от банална травма. Грязнова оголва героинята си до крайна степен и пречупва през мъката й проблемите на връстниците си, които днес не живеят в страната, в която са родени. 

Стегнат стил, модерен изказ, релефни герои – неслучайно с този роман младата писателка печели няколко награди. Въпросите, които задава, може би интуитивно, а може би – не, са тези, които всички мислещи хора си задават. Докъде може да стигне разделението на свой и чужд, чужд ли е германецът, роден в арабско семейство, с какво израелецът е по-добър от палестинеца и обратно, има ли спирачка за лудостта национализъм? 

Руският елемент в романа идва от концентрирания преразказ за разпада на бившия СССР и кървавото отделяне на азиатските му републики – тема, която в България може да се каже е недобре позната или никога не вникнахме изцяло в нея. А още там - в Нагорни Карабах, Армения, Азербайджан и Кавказ, национализмът е избуявал опасно и е цъкал като бомба с часовников механизъм – до пълното му избухване и в сърцето на Европа, както ужасени разбрахме вчера, за пореден път.  

Преводът на Жанина Драгостинова е както винаги сочен, а романът е поредното доказателство, че съвременната германска литература улавя пулса на деня. 

 

„Нашите дни на Земята са като сянка, а времето, в което скърбим, е дължината на нашите дни.“

Шмуел Йосеф Агнон, израелски писател, роден на 17 юли преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...