SKIF
Има и такива сцени от филми, в които зрителят обръща глава или затваря очи. Тази реакция обикновено е предизвикана от сцени на насилие. Не такъв е случаят в лентата „Флорънс Фостър Дженкинс“ на режисьора Стивън Фриърс. В нея няма насилие, нито горещи секс сцени. Проблемът е в срама, в неудобството, което зрителят, свързан по един или начин със сценичните изкуства, изпитва, виждайки как главната героиня реализира мечтата на живота си – да пее опера.
Любопитното е, че всичко се е случило в действителност. Флорънс Фостър Дженкинс е родена през 1868 г. в Пенсилвания, САЩ, в богато семейство. Учи пиано и заживява постепенно с мечтата да остави следа в музиката. Чувството й е искрено, стремежите – благородни. Но музикалните й възможности са нищожни. Като единствен наследник на богатия си баща, тя прави успешен кариера като певица – името й е на страниците на авторитетните вестници, елитът посещава нейните благородни инициативи, плочите й се продават добре, дори „Карнеги хол“ отваря врати за нея… публиката не скрива емоциите си – истеричен смях, нервен кикот, аплодисменти, освирквания. Само един вестник не скрива истината и това я убива физически – инфаркт два дни след концерта.
В главната роля е авторитетната Мерил Стрийп. Едва ли има друга по-подходяща актриса, която може толкова убедително да влезе в кожата на ексцентричната Флорънс. Стрийп е безпощадна и изиграва пародийния образ с изумителна всеотдайност, с което дава заявка за поредната номинация за „Оскар“. Хю Грант влиза в обувките на мениджъра и съпруг на бездарната, но богата и сърдечна героиня. Ролята му е абсолютно по мярка – на неуспял шекспиров актьор със силно разредена аристократична кръв, галантен, магнетичен за жените и изневеряващ.
Лентата е колкото забавна, толкова и трагична, защото авторите на филма поставят въпроса за цената на истината - колко лесно публиката си затваря очите, когато има лична изгода. Нещо, което го виждаме всекидневно в българския политически живот. И ако Флорънс Фостър Дженкинс е страдала от Ефект на Дънинг-Крюгер, при който неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, то здравите нямат оправдание, когато остават слепи за фалша и подменената действителност.
Филмът е задължителен за родителите с големи финансови възможности, чиито амбиции за децата им нямат граници.
