SKIF

Има и такива сцени от филми, в които зрителят обръща глава или затваря очи. Тази реакция обикновено е предизвикана от сцени на насилие. Не такъв е случаят в лентата „Флорънс Фостър Дженкинс“ на режисьора Стивън Фриърс. В нея няма насилие, нито горещи секс сцени. Проблемът е в срама, в неудобството, което зрителят, свързан по един или начин със сценичните изкуства, изпитва, виждайки как главната героиня реализира мечтата на живота си – да пее опера. 

Любопитното е, че всичко се е случило в действителност.  Флорънс Фостър Дженкинс е родена през 1868 г. в Пенсилвания, САЩ, в богато семейство. Учи пиано и заживява постепенно с мечтата да остави следа в музиката. Чувството й е искрено, стремежите – благородни. Но музикалните й възможности са нищожни. Като единствен наследник на богатия си баща, тя прави успешен кариера като певица – името й е на страниците на авторитетните вестници, елитът посещава нейните благородни инициативи, плочите й се продават добре, дори „Карнеги хол“ отваря врати за нея… публиката не скрива емоциите си – истеричен смях, нервен кикот, аплодисменти, освирквания. Само един вестник не скрива истината и това я убива физически – инфаркт два дни след концерта.

В главната роля е авторитетната Мерил Стрийп. Едва ли има друга по-подходяща актриса, която може толкова убедително да влезе в кожата на ексцентричната Флорънс. Стрийп е безпощадна и изиграва пародийния образ с изумителна всеотдайност, с което дава заявка за поредната номинация за „Оскар“. Хю Грант влиза в обувките на мениджъра и съпруг на бездарната, но богата и сърдечна героиня. Ролята му е абсолютно по мярка – на неуспял шекспиров актьор със силно разредена аристократична кръв, галантен, магнетичен за жените и изневеряващ. 

Лентата е колкото забавна, толкова и трагична, защото авторите на филма поставят въпроса за цената на истината - колко лесно публиката си затваря очите, когато има лична изгода. Нещо, което го виждаме всекидневно в българския политически живот. И ако Флорънс Фостър Дженкинс е страдала от Ефект на Дънинг-Крюгер, при който неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, то здравите нямат оправдание, когато остават слепи за фалша и подменената действителност. 

Филмът е задължителен за родителите с големи финансови възможности, чиито амбиции за децата им нямат граници.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Авторът! Авторът!

    Скорсезе все още олицетворява значимото авторско кино в неговата американска интерпретация, съчетаваща актуална проблематика и зрелищно професионално майсторство.

  • ВОЙНАТА

    Кирил Кадийски преведе "Червона калина"

    Маршируват наште доброволци, всеки в кръв облян,

    ще избавят брата украинец, от врага окован.

    А ние нашите братя украински ще освободим,

    а ние славната Украйна - хей-брей! - ще разведрим...

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 191 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята