SKIF
Сказът на Христо Карастоянов е висока летва. Последният му роман „Една и съща нощ” - също. Историята на приятелството и сътрудничеството на модерниста Гео Милев и анархиста Георги Шейтанов, както и трагичната им смърт вероятно в една и съща нощ, са разказани живо, увлекателно, диалогично, драматично.
Не е лесно да направиш пластични образи на действителни личности. В това отношение авторът се е постарал много. Особено труден за изграждане е образът на Гео Милев – целият обрасъл с клишета от учебникарските трактовки. Милев на Карастоянов ги чупи до едно. Той не е героичен комунист, както ни преподаваха в училище преди 1989 г., не е сух и статичен, както все още се учи в часовете по литература и поемата „Септември” има доста по-различен заряд от патетичния, който се е превърнал в шаблон. Въобще истинската история доста се различава от официозната.
Същият е случаят и с Георги Шейтанов, за чиято историческа роля реално почти нищо не знаем. Затова пък Карастоянов отваря очите на читателите си за важната му роля за излизането на свръхмодерното за времето си списание „Пламък”, списвано от Милев.
Романът се простира в драматичният времеви отрязък на 1923-1925 година – кървав епизод от миналото, неизяснен както трябва и до днес. С литературни похвати писателят се опитва да хвърли светлина върху годините, когато в гоненията срещу комунистическите терористи загива интелигенция.
Един от най-добрите ни критици – Бойко Пенчев, нарича романа „документален трилър”. Документалността е в честността при представянето на фактите. Останалото е просто добра литература, за която Карастоянов справедливо взе наградата „Хеликон” за белетристика през 2014 г.
„Една и съща нощ” ще се хареса на читатели, които чакат с нетърпение излизането на български романи на равносметката, които за жалост се броят на пръсти.
