SKIF
Както ще Ви подскаже корицата на Димитър Овчаров, в книгата става дума за аристократични неща. Само че историята не ни я разказва някоя достолепна госпожа, а младата румънска писателка Дана Григорча, живееща в Швейцария.
Авторката, очевидно добре познаваща западната публика, я завладява с хибридния жанр, в който, докато ни разхожда из непознатия Букурещ, разказва истории от покритото му с патина минало. Дантелите на баба й и тоталитарният социализъм на Чаушеску са така преплетени, преливат едни в други, смесват се със съвременни истории, че на моменти читателят се пита: В коя епоха съм сега?
Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. Асоциативната й мисъл на моменти обърква - толкова много моменти и случки се наслагват едни върху други. Затова книгата трябва да се чете на един дъх, без прекъсване - за да не се изпусне нишката. В случай, че бъде изпусната, не е беда - така или иначе съвременният сюжет е най-маловажният в романа, а историите следват една след друга.
За българските читатели (а сигурно не само за тях) "Първичното чувство за невинност" е пътеводител из непознатия Букурещ - някога наричан напълно заслужено "малкият Париж", а по времето на Желязната завеса - емблема на грандоманщината и безчовечността в архитектурата (и не само). Чудни, любопитни историйки се нанизват като разноцветни маниста в гердан: как Майкъл Джексън отчайва изнемогващата от чакане тълпа с думите: "Будапеща, обичам ви!", как главната героиня като пионерче отказва да връчи огромен букет на "Майката на нацията", защото за нея единствената й майка е собствената й, как съседката убива мъжа си, понеже й е изневерил, и го натиква в контейнера за боклук, като оставя краката му да стърчат отгоре... За ценителите препоръчваме коледното меню и всичките салтанати по поднасянето му в онези години, когато думата "изисканост" е имала огромно значение в живота на хората - стр. 132 до 135 (с нищо няма да ви навреди на четенето, ако започнете книгата оттам - тъкмо ще ви се отвори апетит за нея).
Книгата събужда апетит и за още от същото и неизменно поражда въпроса защо досега не сме прочели подобни български истории. Особено за времената, когато бабите ни са ходели с онези копринени рокли, прибрани в наследените от тях гардероби, каквито внучките им никога не облякоха. За онзи изгубен вкус към живота, който вече изглежда напълно нереален.
