SKIF

Това е филм, по време на който зрителят непрекъснато си задава въпроса: Защо в България не може да се заснеме подобен? Може би отговорът е в майсторството на режисьора Хесус дел Серо - испанец, спечелил слава в родината си и насочил интереса си към Румъния, където през последните 10 г. е заснел 10 филма. А може би е в незрелостта, връзкарството и подмяната на ценностите в българското кино.

Чудовищната машина на "Секуритате" - комунистическите тайни служби на Румъния, които мачкат хората в продължение на 45 години, вълнуват Дел Серо в "Пътуване до Хавай" (2017). Филмът е за опита за бягство от комунистическата хватка, а сюжетът е драматичен - с цялата жестокост и безнадеждност на режима на Чаушеску. И въпреки това финалът е оптимистичен. 

Историята е за семейство, в което възрастният баща е пробвал неусупешно на младини да избяга от страната с балон заедно с тримата си братя. Това му е струвало затвор и безрадостен живот. Единият брат обаче е успял и след много години роднините му разбират това, след като ги уведомяват, че им е оставил в наследство имение в Хавай на стойност 3 млн. долара. "Секуритате" обаче не може да допусне щастието им и след като им отнема наследството, синът също отлита с балон. 

Зад фантастичния сюжет се крие цялата безнадеждност на живота в комунистическия строй, за който поне в България паметта се оказа изключително къса. Филмът унищожава всякаква носталгия по ония години и припомня безизходицата и безнадеждността на социалистическото робство, заменили свободата на индивида. 

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея. Този път историята е по действителен случай, затова финалът е реалистичен, пълен с разочарование и безнадеждност. 

Румънското кино заслужава изключителен респект заради тези филми. Колкото до българските им аналози - те едва ли са възможни в момента. Едва ли би се намерило финансиране за истории, които да припомнят на забравилите какво означава свобода и как се отстояват човешките права. 

 

  • АПЛОДИСМЕНТИ

    "Тя беше на много голяма висота..."

    Отзиви на международната оперна критика за дебютната за Соня Йончева роля на Лиза от "Дама Пика" на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк.

„Колко бяха верни думите, които татко каза: „ Всички деца трябва да се грижат за собственото си възпитание. Родителите могат само да дадат съвет и да посочат правилния път, но окончателното формиране на характера се крие в собствените им ръце“.

Ане Франк, авторка на „Het Achterhuis“, родена на 12 юни преди 96 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.

Тя танцува това лято

 

Заснет в Унгария „само“ за 90 милиона долара , „Балерина“ се очертава да е летен хит и да допринесе за поддържане интереса към легендарния свят на Джон Уик.

Българската дилема: между вера и далавера

 

Да рецензираш Александър Кьосев е – казано на корпоративен език – „истинско предизвикателство“. Но и опасна работа, защото ако я вършиш „необмислена или недомислена“, само ще се регистрираш като позорен участник...