SKIF

Това е филм, по време на който зрителят непрекъснато си задава въпроса: Защо в България не може да се заснеме подобен? Може би отговорът е в майсторството на режисьора Хесус дел Серо - испанец, спечелил слава в родината си и насочил интереса си към Румъния, където през последните 10 г. е заснел 10 филма. А може би е в незрелостта, връзкарството и подмяната на ценностите в българското кино.

Чудовищната машина на "Секуритате" - комунистическите тайни служби на Румъния, които мачкат хората в продължение на 45 години, вълнуват Дел Серо в "Пътуване до Хавай" (2017). Филмът е за опита за бягство от комунистическата хватка, а сюжетът е драматичен - с цялата жестокост и безнадеждност на режима на Чаушеску. И въпреки това финалът е оптимистичен. 

Историята е за семейство, в което възрастният баща е пробвал неусупешно на младини да избяга от страната с балон заедно с тримата си братя. Това му е струвало затвор и безрадостен живот. Единият брат обаче е успял и след много години роднините му разбират това, след като ги уведомяват, че им е оставил в наследство имение в Хавай на стойност 3 млн. долара. "Секуритате" обаче не може да допусне щастието им и след като им отнема наследството, синът също отлита с балон. 

Зад фантастичния сюжет се крие цялата безнадеждност на живота в комунистическия строй, за който поне в България паметта се оказа изключително къса. Филмът унищожава всякаква носталгия по ония години и припомня безизходицата и безнадеждността на социалистическото робство, заменили свободата на индивида. 

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея. Този път историята е по действителен случай, затова финалът е реалистичен, пълен с разочарование и безнадеждност. 

Румънското кино заслужава изключителен респект заради тези филми. Колкото до българските им аналози - те едва ли са възможни в момента. Едва ли би се намерило финансиране за истории, които да припомнят на забравилите какво означава свобода и как се отстояват човешките права. 

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Историята често изиграва лоши шеги на тези, които я преследват.“

 Дан Браун, американски писател, роден на 22 юни преди 60 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…