НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Прочел съм безброй книги. Но точно такава не бях чел!

Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи.

Накрая на статуса ще кажа, че ако можех, бих я препоръчал и на едни определен, конкретен човек.

Банално е да се каже, че тази книга се чете на един дъх, но е точно така – дори нещо повече, тя се чете, оставяйки те без дъх. 

С какво ли за Русия не съм се запознал от какви ли не публикации, но книгата на Браудър ме разби. Тя наистина е разтърсваща.

В нея може да се намери информация за най-различни драматични процеси и явления. 

Може да се види как бившите социалистически държави извадиха на тезгяха за приватизиране колосална собственост и най-ловките, най-бързо ориетиращите се, най-смелите и просто най-късметлиите в някакъв много икономически и финансов смисъл играчи удариха кьоравото. Включително младият и все още нищо не постигнал в живота си Браудър.

Може да се види отвътре и отвън огромна част от истината за великата криминална революция, която бе съпътстваща част от Прехода в държави като Русия, но и с мисъл по аналогия – като България.

Може да се види с оголена до месо яснота безпощадността на мафията на властта и властта на мафията в Русия.

Може да се види колко далеч е путинова Русия от нормалността, законноста, демократичността и порядъчността в спазването на приетите за разбиращи се от само себе си стандарти за демократичност и правова държава.

Може да се види цялата предистория на закона „Магнитски“.

А като казах за закона „Магнитски“, по-невнимателният български читател би останал в известно неведение – какво общо има този закон със санкциите, които бяха наложени на някои българи?

На по-невнимателния наш читател мога да дам само един съвет – да прочете по-внимателно тази книга. 

В същото време ще кажа на онези, които се интересуват от моето мнение, че под мекия (досега) авторитаризъм на ББ, слял в единен ръководен център и в една неподлежаща на контрол личност трите власти в нашата държава, ние се бяхме запътили към нашенска, ББ (българо-банкянска) форма на суров и безпощаден политически режим, в някои най-съществени черти напомнящ режима, за който ни разказва книгата на Браудър. 

Не само се бяхме запътили, но вече навлизахме в него. Още малко и той щеше да стане непроменима родна реалност. И тогава трудно щяхме да се измъкнем от лепкавите му и стискащи като клещи пипала.

Да, при този режим, в който ние постепенно навлизахме, може и да не постъпваха толкова жестоко и кръвожадно, както при описания в книгата „Заповед за арест“ режим на Путин, но отнемаха бизнеси; насъскваха контролните, данъчните, финансовите, ревизорските, контраразузнавателните служби да съсипват икономически неугодните личности; спускаха чадър на пълна недосегаемост за ББ и неговото обкръжение, както и онези, за които той казваше да не бъдат пипани; проваляха  кариери на иначе мислещи; изхвърляха от политиката достойни хора; задушаваха в скъпо платени прегръдки продажни персони, които си създаваха в началото име, критикувайки ББ и неговия режим; охулваха и омаскаряваха с марионетните медии почтени имена и критично мислещи граждани.

Не бива да имаме никаква илюзия – проолигархичният авторитаризъм на ББ и Со. (б)е мек, защото и като (относително) мек той вършеше чудесна работа на ББ и Со.

Още малко да бе останал на власт, да бе досвърхконцентрирал финансова, институционална, медийна и свързана с „тайните“ служби мощ, този режим щеше, ако се налага, а то щеше незибежно да се налага, да обърне другия край, да започне да се превръща в по-твърд авторитаризъм, да прилага сила и насилие, да слага в ред далеч по-здраво и по-болезнено.

В този смисъл книгата на Браудър може и да е за Русия на Путин, но тя е спомен от бъдещето за България на ББ.

Ето това може да ни очаква не в някакво далечно бъдеще, а в много по-скорошно бъдеще, ако партиите в парламента (без ГЕРБ и ДПС) не седнат на една маса и не започнат час по-скоро да мислят как в близките седмица-две по най-добрия начин да се реализира третият мандат.

Щях да забравя обещанието от началото. 

Ако можех, бих препоръчал книгата „Заповед за арест“ конкретно на Корнелия Нинова. Това би й подредило и променило някои нейни представи, заблуди, илюзии, фантасмагории. И сигурно ще я излекува от евразийството, с което тя върви в противоположна на цивилизационната стрела посока и не позволява на България да получи една качествено нова, проевропейска, продемократична и пронормална левица. С което в края на краищата неизменно повишава вероятността ББ да се завърне на черен джип в политиката и да довърши започналото установяване на своя проолигархичен и авторитарен режим. 

В един такъв режим Корнелия Нинова трябва да бъде сигурна – въпрос на време е и за нея режимът някой ден да издаде заповед за арест. Тя си знае защо.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

"Ала бедата е там, че човек има не само тяло и стомах, но и още нещо, което палачите наричат „душа“.

Светослав Минков - български писател, роден на 4 февруари преди 121 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята