МИТКО НОВКОВ, Фейсбук
Да представям Джулиан Барнс ми се струва не твърде скромно, да не река нахално: носителят на „Букър“, авторът на „Бодливо свинче“ (нали знаете, че книгата се основава на български случки и излиза най-напред в България през 1992 г.?) е добре познат, че и обичан от публиката. Не познава обаче тя героя на „Мъжът с червеното палто“, лекаря Самюел Поци – приятел на Сара Бернар и още на сума ти забележителни личности от забележителната Бел Епок, когато естетическото е надмогвало социалното, а политическото „тайно и полека“ подготвя края на Красивата епоха.
Срещаме на страниците Юисманс, Оскар Уайлд, скандалната двойка аристократи Монтескьо и Полиняк – скандална, защото са от „обществото на Германт“, както би казал Марсел Пруст, Барбе Д’Орвили и още сума ти изтънчен и особен народ – не, не народ, грешка – сума ти изтънчени и особени индивиди, всеки сам по себе си и за себе си чудноват и автентичен. Заряд на повествованието дава един портрет, нарисуван от големия американски художник Джон Сингър Сърджънт на Самюел Поци (където той е по-скоро в халат, не в палто, но това само между другото).
Барнс с тази книга затвърждава убеждението ми: картините, макар и заковаващи мига, един само миг в пространството и времето (разбира се, за изпълнението им са нужни много-много мигове), съдържат в себе си такива сюжети и истории, които стигат не за един, а за два-три-четири, че може и пет романа. Или есета, любимия ми жанр, каквото на практика е „Мъжът с червеното палто“. Но с блестящ разказ, с великолепни обрисовки, със завладяващи герои. Барнс в тази книга е великолепен, в най-добра форма и всеки, посегнал към книгата, ще установи това безпогрешно. И ще си каже: „О, никак, ама никак не сгреших – напротив, отлично направих, че прочетох тази книга!“ Да, така е, отлично сте направили, няма никакво съмнение.
