ЕВГЕНИ КЪНЕВ, фейсбук
През уикенда попаднах случайно на филма “Тютюн” по БНТ. Не бях го гледал, а спомените от книгата на великия Димитър Димов са ми от ученическите години.
Няма да разказвам за възхитителната Невена Коканова още в първата й кино роля.
Това, за което пиша е друго. Зная, че романът в първата си след-деветосептемврийска версия е спрян. Наложило се е писателят да премести сюжета преди 9 септември, за да засили елемента на класовата борба и победата на светлий комунизъм. За да “пуснат” романа.
Но дори в този си вариант, даже и филмът отразява добре сблъсъка на ценностите, за които война водим И днес.
Едните по-често обладават хората, които са движени от груповото/класовото/ категорийното мислене: бедни срещу богати; селяни срещу граждани; мързеливи срещу трудолюбиви, с две думи наши срещу ваши.
Т.е завистта към успеха на другите движи организиране на група, която да се бори за придобиване на техните блага, представени като несправедливо натрупани. Включването в организацията или групата, а не придобиването на умения и знания е начинът за придобиване на блага. Преди тази битка се е водила за властта, а сега за нейното удържане. За целта изградените умения са омразата, насилието, лъжата и кражбата, които са оправдани, защото целта оправдава средствата.
От друга страна са хората, които поради това, че са се сдобили с професионални умения или са израсли в семейна среда с такива ценности - не делят хората според групов признак, а третират всеки човек според неговите качества и достойнства. Така главната героиня Ирина лекува дори хората, които са свързани с убийството на нейния баща - милосърдие, честност, достойнство, човешко съчувствие вместо групова омраза.
В този контекст си мисля.
Не са ли именно качествата на честност, достойнство на личността, уважение към правата на човека, свободата да бъдеш себе си - които сме изгубили след 9.9.1944 и днес се опитваме да “внесем” като европейски ценности?
Не са ли това изконните български ценности?
Които са заклеймени от нашия естаблишмънт като “чужди ценности”, представяйки лъжата, измамата, кражбата, раболепието, подлизурството, насилието като наши, вместо Евразийски ценности?
Проглеждането за истинските български ценности е пътят към истинския патриотизъм.
И към края на Царството на Лъжата и Злото безконечно…
