БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Амстердам“ е четвъртият филм на Дейвид О. Ръсел, който гледам.

На подозренията, че пиша ревю за мой обичан режисьор като форма на скрита реклама, веднага отговарям  - следя филмите му, но това съвсем не означава, че го харесвам изцяло или безрезервно.

Просто Ръсел е по-различен от кохортата постановчици, втурнали се да правят лесни пари със супергеройски приказки.

Има допирни точки с Тарантино, но, естествено, не притежава неговия универсален гений.

Но е винаги интересен, провокативен, привличащ вниманието.

„Амстердам“ прилича на посещение в музей на илюзиите или на пътешествие с кола на фокусник.

Нищо в него, което първоначално сте възприели, не е такова, за каквото си мислите. Дори сюжетът не е линеен, а се върти по крива, обхващайки времето между 1918 и 1933 г.

Трима са основните персонажи, които привличат вниманието ни в този странен, забавен и ефектен спектакъл – романтичен чернокож адвокат и бъдещ прокурор - Харолд Удман на чаровния и будещ емпатия Джон Дейвид Уошингтън, лекар с отвеян поглед  и изкуствените протези, самият той с изкуствено око -  Бърт  Берендсен на неподражаемия Крисчън Бейл и богата наследница на мъртъв баща, загинал при загадъчни обстоятелства – Валери Возе на чаровната както винаги Марго Роби.

За да е интригата достатъчно ярка, „Амстердам“ се връща в края на Първата световна война, за да запознае зрителя с дребните детайли, довели до перипетиите в настоящето, в което тримата търсачи на силни усещания се оказват въвлечени в неподозирана от тях конспирация, свързана с опит за държавен преврат и превръщането на САЩ в тоталитарна държава по примера на Италия на  Мусолини и на току – що докопалия се до властта в Германия Хитлер.

Съществена подробност е, че генералът, на когото задкулисните кукловоди възлагат надежда да е национален спасител и бутафорен диктатор, се оказва на висота и отказва да им изпълнява указанията.

Не може да бъде и другояче, след като в образа на генерал Гил Диленбек разпознаваме Робърт де Ниро, създал със замах една от малкото си стойностни роли в последните години.

„Амстердам“ напомня кошмар, който трудно ще разкажеш, прилича на пъзел, реден от маниак с нервно разстройство, но следейки чупките на сюжета доста зрители ще си припомнят прочутата реплика на Полоний от Шекспировия „Хамлет“ – „Че е лудост -  лудост е, но има система в нея!“

Така абсурдната комедия неусетно преминава в сатира на обществените недъзи, за да се превърне в драма с неочакван край.

„Амстердам“ ще предизвика противоречиви емоции.

Ще има зрители, които ще го изгледат с каменни лица, след което напористо ще критикуват и злорадстват, други ще се забавляват и ще се кикотят, а малка част просто ще остане изненадана и развълнувана от среща с позабравен, но забавен приятел – да споменем, че опусът на Ръсел излиза цели седем години след „Джой“…

Както се казва – за всекиго по нещо…

Аз лично го приех като предизвикателство и приятна изненада, на каквито рядко попадам в последните години.

„Амстердам“, 2022, 134 мин., сц. и реж. Дейвид О.Ръсел, „20 век студио“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

"Всичко е важно в нашия живот, но мисля, че най-важни все пак са децата. Най-важно е бъдещето, а бъдещето са именно днешните деца.“

Леда Милева, българска поетеса и преводач, родена на 5 февруари преди 103 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

В студената пролет на 1944 г., или за филма „Майор Томпсън – един (не)нужен герой“

 

В документалния си филм режисьорът Жезко Давидов разказва за живота и смъртта на британския офицер, загинал в България през 1944 г.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора