БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията.
Тя помага на Данко – Владислав Стоименов не само да пише прекрасни есета и да цитира цели пиеси на Шекспир – „Ромео и Жулиета“и „Крал Лир“, подлагайки ги на новаторски интерпретации, но и да се грижи самоотвержено за своята майка – Меглена Караламбова и да направи невъзможното, за да събере пари за мозъчното лечение в чужбина на пастрока си Чаво – Захари Бахаров.
Дребната подробност е, че в прословутата триада с красавеца Ицо- Васил Илиев и очарователната Ели – Елеонора Иванова само той е българин, осиновен от цигански барон.
Това , обаче, работи за сюжета и го продава.
Мой приятел, с когото гледахме заедно филма, мърмореше на излизане от салона, че циганията му е била в повече, но аз го успокоих, че по този начин историята всъщност придобива универсално звучене.
Ако и да е оригинален продукт – Валери Йорданов е негов сценарист, продуцент с братя Чучкови, постановчик и режисьор на монтажа, „Шекспир като улично куче“ не може нито като стилистика, нито като типажи и история да избяга от образците – „Циганско време“ (1988) на Кустурица и „Кървав спорт“ (1988) на Нют Арнолд, а мисля, че това не е и необходимо.
Той е филм за инициацията, за навлизането в зрелостта, за поемането на отговорност и за силата на любовта към ближния, която ни формира и крепи като личности.
В този живот, дори когато си 17-годишен, си принуден да правиш и компромиси – да участваш в обири, да залагаш, да участваш в нелегални битки на кумите, да спиш с любимата си учителка по литература – Гергана Данданова и да се правиш на гей активист с брат си в пошло тв шоу в името на голямата цел – спасяването на човешкия живот на главатар, който с всичките си кусури и слабости се извисява над себеподобните с голямото си сърце и щедрата си всеотдайност.
Ще бъда откровен в оценката си за играта на тримата млади – най-добре се справя Елеонора Иванова - Ели, тъй като е и най-автентична и има опит от прочутия сериал „Братя“ (2022) на Краси Ванков като Поли Черкезова.
Васил Илиев разчита основно на физическата си привлекателност и загадъчното си мълчание, а в очите на Владислав Стоименов откривам искрите на амбицията, която движеше преди десетилетия младия тогава Жан – Клод Ван Дам.
Филмът е изнесен на плещите на Захари Бахаров, който с годините става все по-добър, уверен и необходим за българското кино.
Като Чаво е страховито органичен и неповторим, създавайки поредната си конгениална роля.
Миглена Караламбова демонстрира класа в една по същество неблагодарна и мълчалива роля, но, Господи, само с една усмивка на юбилея си тя огрява и превзема без проблеми екрана, разчитайки и на впечатляващата визия на Борис Славков.
В обкръжението на Чаво забелязах и Леарт Докле, както винаги ефектен, ярък и забележим, а в столовете на журито на шоуто „Артист на света“ напомниха за себе си със своето студено и величествено присъствие звездите на малкия екран от близкото минало Силвия Лулчева, Любо Нейков и Елена Петрова. Не пропускам и Стефан А. Щерев, плуващ в свои води като водещ на „Артист на света“.
„Шекспир като улично куче“ е вторият режисьорски филм на актьора Валери Йорданов.
Признавам си, че не останах очарован от дебюта му от 2012 г. „Кецове“, като написах на времето и не много ласкаво ревю за него.
В „Шекспир като улично куче“ откривам един зрял и помъдрял постановчик, вложил душа и сърце, за реализацията на съкровен проект, отнел му единадесет години.
На излизане от залата водих кратък разговор с актьора Милен Димитров, играещ един от банковите обирджии, с чието ударно начало и шокиращ финал е обвит като в пашкул филмът.
Той сподели с тъга, че историята е прекалено лична и е искал да бъде интерпретирана по иначе, за по широка публика. Не му опонирах, стиснахме си ръцете и си пожелахме успех. Уважавам мнението му, но смятам, че режисьорът има право на своя гледна точка, която стръвно да отстоява и умело да защитава.
Йорданов е успял, направил е добър филм, а като доказателство, че се е трудил усърдно са наградите, които получи на последния Варненски кинофестивал – на Варна, за филм, режисура, главна мъжка роля, на СБФД и за най-добър филм от младежкото жури на киношкола „Братя Люмиер“.
„Шекспир като улично куче“, 2022, 90 мин., сц. и реж. Валери Йорданов, продуценти братя Чучкови и Валери Йорданов
