МАРИН ГЕОРГИЕВ

Нездрав е сънят на стареца: събудиш се и се чудиш накъде – ни е да доспиваш, ни да пишеш; в главата мътилка. Опитваш да четеш. Силиш се да вникнеш в света на другия, в мислите му, в чувствата му, а и някак си си гузен, че ето, той ти се е доверил, дал ти е книгата си с надежда да бъде споделен, потвърден, да чуе няколко добри думи. И лека-полека мъглата се вдига, умът се разсънва: разсънват я думите му. Думите думи раждат.

Най-трудно се чете поезия, а още по-трудно е да изразиш какво изразява.

В случая поетът гони точността на изказа, за да улови състоянието, не се пъчи да е мъдрец и ако е такъв то е неволно, следствие на изповедите, равнозначни на молитви, шепотни като видение или невидим полъх:

А сега ми се иска да мога 

да се вместя в най-точните думи 

и смирен на опашка пред Бога 

да помоля за мир на праха ми.

Колкото по-наближава края, толкова повече човекът, доживотен удавник, търси спасителни сламки да го има и когато го няма. Много и различни са те, (Анговата е упование в езотеризма), но и каквито да са, купола на всяка надежда за продължение завършва с Него – Единосъщния и Вездесъщия! Той ще е причина така светла да е  раздялата ни с илюзиите. А и с живота. Взиране и равносметка на душевния инвентар: любов, мечти, били така примамливи, по-цветни и от дъга, прелели се в тиха скръб, защото си разбрал, че са неосъществими; както и поривите за добро и свобода. Но всичко в този крах е казано тихо и благоговейно, с благоволение и благоговение към Онзи, който те е дал възможност да ги изпиташ, а и споделиш, с тайната надежда, че ето, ти не си успял, но може би следващият опитващ ще постигне непостигнатото; за теб е останало великото тихомълвно смирение: 

О, Господи – Сеяч на светове 

и Господар на висините! 

Не се ли умори да ни залисваш 

с хубавините на безкрая.

Опрян на наблюдение и самонаблюдения, на изживяно и усвоено от книгите, на изминатия път ("от дете съм тръгнал да се търся“) поетът е стигнал и до своите битийни формули: И виждах всичко. Себе си не виждах; Прегърнем ли се / – дълбините ни приемат/ и не остава време за съвземане; излезеш ли с мотика пред тревите, / по навик – чак до корена им стигаш. 

Човешкото съзнание има много и различни писти; живеем един до друг, но в успоредни светове, които не винаги се пресичат; дори в безкрайността. По същия начин са различни и нивата на художественото осъществяване на помислено и изчувствано, макар всички да претендират че са най-близо до Съвършенството и то поради това остава недостижимо. За разлика от автора, не си падам по езотеризма, който той на места почти теоретично е изложил в поредния си опит да се намери; тия му творби са ми външни, звучат ми декларативно, не-оконкретнено и предпочитам ония, овладели вътрешните състояния, в които е намерил реалии-съответствия: Върти се паячето,/ може би от себе си опиянено… / Държи го сребърната нишка, / издърпана с невидима устица,/ Бог знае откъде. / Не си издава тайните – да ни подскаже, / че и това е начин на живот.

(Не няма да направя аналогия с нашето битуване в този свят, защото прозира от самосебе си). 

Предпочитам онова, което разчитам: 

С опърлени криле и дълго съскане 

прегарят в нас тревите на страха.

Но нека да не бързаме да се увличаме 

по сянката на чудесата.

Не знаем още – Там какво ни чака.

Не казват. А намекват само, 

че в по-добра трева ще газим.

И ни приканват – ден по ден – 

да свикваме полека със заблудата.

Повярвал ли е авторът докрай в това, в което вярва и изповядва?

Жив е земният човек – вечно търсещият вярващо-невярващ скептик.

Предполагам, че малцина знаят, че поетът е и талантлив музикант, изпълнител и търсач на музика. Този му специален слух ще е причината за лекотата, с която реди думите, заличаваща границите на белия и римноритмичния стих.

Ето така аз зачетох, четох-разчетох книгата на Анго Боянов в една нощ, в няколко поредни дни на части, малко по малко, щото поезията на стари години се приема глътка по глътка, като все по-малко оставащ и поради все по-скъп живот. (А дали не репродуцирам чрез него своята съдба, или не налагам моята връз неговата?!)

Все едно кое как, важното е че сме се видели един в друг. 

Защото общ е законът, по който човекът пребивава на тази земя, а може би и извън нея: 

Отвъд пукнатините на сърцето 

едно загрижено око ми мига.

А трепкащата му усмивка 

ми праща любопитни намеци.

 

Очакване, не спирай да пулсираш 

и да превръщаш нищото в живеене!

Дай, Боже, всекиму от същото: 

да може до полуда да се губи 

в такава благодатна неизвестност…

 

Анго Боянов, "Тихословия", издателско ателие ,,Анго бой", 2023

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 336 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.