МАРИН ГЕОРГИЕВ

Нездрав е сънят на стареца: събудиш се и се чудиш накъде – ни е да доспиваш, ни да пишеш; в главата мътилка. Опитваш да четеш. Силиш се да вникнеш в света на другия, в мислите му, в чувствата му, а и някак си си гузен, че ето, той ти се е доверил, дал ти е книгата си с надежда да бъде споделен, потвърден, да чуе няколко добри думи. И лека-полека мъглата се вдига, умът се разсънва: разсънват я думите му. Думите думи раждат.

Най-трудно се чете поезия, а още по-трудно е да изразиш какво изразява.

В случая поетът гони точността на изказа, за да улови състоянието, не се пъчи да е мъдрец и ако е такъв то е неволно, следствие на изповедите, равнозначни на молитви, шепотни като видение или невидим полъх:

А сега ми се иска да мога 

да се вместя в най-точните думи 

и смирен на опашка пред Бога 

да помоля за мир на праха ми.

Колкото по-наближава края, толкова повече човекът, доживотен удавник, търси спасителни сламки да го има и когато го няма. Много и различни са те, (Анговата е упование в езотеризма), но и каквито да са, купола на всяка надежда за продължение завършва с Него – Единосъщния и Вездесъщия! Той ще е причина така светла да е  раздялата ни с илюзиите. А и с живота. Взиране и равносметка на душевния инвентар: любов, мечти, били така примамливи, по-цветни и от дъга, прелели се в тиха скръб, защото си разбрал, че са неосъществими; както и поривите за добро и свобода. Но всичко в този крах е казано тихо и благоговейно, с благоволение и благоговение към Онзи, който те е дал възможност да ги изпиташ, а и споделиш, с тайната надежда, че ето, ти не си успял, но може би следващият опитващ ще постигне непостигнатото; за теб е останало великото тихомълвно смирение: 

О, Господи – Сеяч на светове 

и Господар на висините! 

Не се ли умори да ни залисваш 

с хубавините на безкрая.

Опрян на наблюдение и самонаблюдения, на изживяно и усвоено от книгите, на изминатия път ("от дете съм тръгнал да се търся“) поетът е стигнал и до своите битийни формули: И виждах всичко. Себе си не виждах; Прегърнем ли се / – дълбините ни приемат/ и не остава време за съвземане; излезеш ли с мотика пред тревите, / по навик – чак до корена им стигаш. 

Човешкото съзнание има много и различни писти; живеем един до друг, но в успоредни светове, които не винаги се пресичат; дори в безкрайността. По същия начин са различни и нивата на художественото осъществяване на помислено и изчувствано, макар всички да претендират че са най-близо до Съвършенството и то поради това остава недостижимо. За разлика от автора, не си падам по езотеризма, който той на места почти теоретично е изложил в поредния си опит да се намери; тия му творби са ми външни, звучат ми декларативно, не-оконкретнено и предпочитам ония, овладели вътрешните състояния, в които е намерил реалии-съответствия: Върти се паячето,/ може би от себе си опиянено… / Държи го сребърната нишка, / издърпана с невидима устица,/ Бог знае откъде. / Не си издава тайните – да ни подскаже, / че и това е начин на живот.

(Не няма да направя аналогия с нашето битуване в този свят, защото прозира от самосебе си). 

Предпочитам онова, което разчитам: 

С опърлени криле и дълго съскане 

прегарят в нас тревите на страха.

Но нека да не бързаме да се увличаме 

по сянката на чудесата.

Не знаем още – Там какво ни чака.

Не казват. А намекват само, 

че в по-добра трева ще газим.

И ни приканват – ден по ден – 

да свикваме полека със заблудата.

Повярвал ли е авторът докрай в това, в което вярва и изповядва?

Жив е земният човек – вечно търсещият вярващо-невярващ скептик.

Предполагам, че малцина знаят, че поетът е и талантлив музикант, изпълнител и търсач на музика. Този му специален слух ще е причината за лекотата, с която реди думите, заличаваща границите на белия и римноритмичния стих.

Ето така аз зачетох, четох-разчетох книгата на Анго Боянов в една нощ, в няколко поредни дни на части, малко по малко, щото поезията на стари години се приема глътка по глътка, като все по-малко оставащ и поради все по-скъп живот. (А дали не репродуцирам чрез него своята съдба, или не налагам моята връз неговата?!)

Все едно кое как, важното е че сме се видели един в друг. 

Защото общ е законът, по който човекът пребивава на тази земя, а може би и извън нея: 

Отвъд пукнатините на сърцето 

едно загрижено око ми мига.

А трепкащата му усмивка 

ми праща любопитни намеци.

 

Очакване, не спирай да пулсираш 

и да превръщаш нищото в живеене!

Дай, Боже, всекиму от същото: 

да може до полуда да се губи 

в такава благодатна неизвестност…

 

Анго Боянов, "Тихословия", издателско ателие ,,Анго бой", 2023

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 209 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петият вагон“ - равносметка или ново начало

 

През 2022 г. писателят Христо Карастоянов е прегледал, обработил и допълнил своите текстове, конструирайки пъзел, които наистина могат да се разглеждат и като мини романи

Страстната адвокатска защита на един философ

 

Есетата на Октавиан Палер те карат да ги препрочиташ и отново да вникваш и разсъждаваш върху големи теми и образи на световната литература

Фрагменти около една книга на Марин Георгиев

"Марин е от редките участници в софри и говорилни, който усети как изтича времето в бездействие, ако не предприемеш нещо да задържиш хода му" - Георги Мишев за книгата на "Камъчето под езика"