БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Следя творческото му развитие от 1988 г., когато в Габрово, на фестивала на комедийния филм, се скъсах от смях на неговите „Жени на прага на нервна криза“.

Запомних името му – Педро Алмодовар, което ми стана особено скъпо след като гледах  - „Ела, завържи ме!“ (1989), „Всичко за майка ми“ (1999) и „Говори с нея“ (2002), „Завръщане“ (2006).

Този надарен и талантлив автор  си разбираше от занаята, черпеше сюжети от своя живот, но ги превръщаше във вълнуващи, смислени и разтърсващи истории с винаги много силни женски персонажи, в които по традиция се превъплъщаваха най – добрите и най – красивите актриси на испанското кино – Сесилия Рот, Пенелопе Крус, Виктория Абрил,Кармен Маура.

С Алмодовар изгря звездата и на Антонио Бандерас и преди да стане явление в американското и световното кино, той бе трайно обвързан със знаменития постановчик точно след успеха на „Жени на прага на нервна криза“ от 1988 г.

Естествено, не всичко, създадено от Алмодовар ми е харесвало и ме е впечатлявало – „Хулиета“ от 2016 г. не можа да ме привлече напълно, допадна ми  много най-вече заради топлата автобиографична история "Болка и величие“ от 2019 г., но късометражното упражнение „Странен начин на живот“ от 2023 г. направо ме шокира.

По принцип съм широко скроен, но точно в уестърн да гледам мъжка любов и голия задник на Итън Хоук ми дойде в повече…

Отделно горестно се зачудих как биха приели творението на Алмодовар Джон Уейн, Гари Купър или Чарлс Бронсън…

За „Съседната стая“ (2024) четох предимно суперлативи и адмиративни ревюта.

Гледах филма с голямо желание и внимание.

Обран, филигранен, с майсторски поднесена интрига.

Силна и стойностна психологическа драма, заснета великолепно от Едуард Грау („Извън играта“, 2020) по романа на Ингрид Нунес, прекрасна актьорска игра – на Тилда Суинтън – Марта, Джулиан Мур – Ингрид, Джон Тортуро – Деймиън и Алесандро Нивола – разследващият полицай…

На моменти ми се струваше, че с темата – за евтаназията и за правото на човек сам да избере кога да сложи край на живота си, за сложните отношения между поколенията – образно казано това на Виетнам и днешното – лутащо се между  гафовете  на неолиберализма и каноните на консерватизма, Алмодовар е наметнал плаща на мъдрец сърцевед и води разказа към разтърсващ финал, напомнящ най-добрите образци на Бергман от рода на „Есенна соната“ от 1978 г. или на Уди Алън  - „Хана и нейните сестри“ (1986), „Съпрузи и съпруги“ (1992), „Син жасмин“ (2013)…

И все пак…

„Съседната стая“ е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта, но самият филм не достига дълбочината, необходима при разглеждането на толкова сериозна и значима тема.

Прекалено бързо и лесно Марта решава да напусне този свят в разкошна вила извън Ню Йорк, а още по-ентусиазирано най-добрата й приятелка Ингрид се съгласява да участва в нейното ритуално самоубийство с хапче, купено нелегално от тъмната мрежа…

Двете водещи актриси са наистина зашеметяващи и все пак Тилда Суинтън прекалено натрапчиво напомня ходещ мъртвец, Джулиан Мур е неизменната самарянка, а Джон Тортуро – досадният интелектуалец, ползван пълноценно от двете приятелки – военен кореспондент и писателка, вълнуващ се повече от климатичните промени и бъдещето на света отколкото от засягащата го и него човешка драма…

Визуално филмът е безупречен, но дългите обстоятелствени диалози – особено разпита на Ингрид от полицая – религиозен фанатик, се оказват нефункционални и дори дразнещи вкуса на изтънчените фенове на подобни драматични сюжети.

И се оказа, че „Съседната стая“ е прекрасен филм, дело на велик режисьор, който обаче за пореден път не успя да ме впечатли емоционално в достатъчна степен.

 

„Съседната стая“, 2024, сц. съвместно с Ингрид Нунес и реж. Педро Алмодовар, 107 мин., производство и разпространение  „Пате“, „Уорнър брадърс“, втори негов филм на английски език

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.