БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Уважаеми господин Донев,
Приключих с четенето на Вашия труд „Българската литературна класика във филмовото изкуство“, издаден през 2025 година, в обем от 424 страници.
Ще бъда максимално откровен и обективен – доц. Донев, не Ви познавам достатъчно добре, но в труда Ви ясно личат „ноктите на лъва“. Той е дело на проникновен и вещ изследовател, на амбициозен и целенасочен учен, който отлично съзнава колко сериозна и отговорна задача е поел.
Само човек, който не се е ровил в архиви, не е чел стари вестници, списания, протоколи от закрити партийни събрания, оценки на чуждестранната преса и научни изследвания, и не е гледал по различните канали на БНТ или в други архиви огромния масив от филмови заглавия, не би могъл да оцени адекватно положения къртовски – направо египетски – труд.
В допълнение към това Вие сте чели и превеждали сам американските кинотеоретици Дейвид Бордуел, Сиймур Чатмън и Едуард Браниган, както и френския изследовател Реймон Блур. Не знам кой ще оцени по достойнство усилията Ви да бъдете на нивото на най-актуалните и водещи търсения в областта на филмовата теория.
Харесва ми, че сте намерили най-важната опорна точка, от която да тръгнете – възгледа на Роман Якобсон за екранизацията като междусемиотичен преводен процес.
Когато към това се добавят вариантите на адаптацията – илюстрация и екранизация като иновативен творчески акт, превръщащ филма в самостойно произведение на изкуството (образец в това отношение е „Иконостасът“ на Тодор Динов и Христо Христов) – Вие вече спокойно можете да изложите собствената си концептуална позиция, при това на респектираща теоретична висота.
Ще отбележа, че в теоретичната част сте на нивото на Владимир Игнатовски, когото ценя като първокласен кинотеоретик. А при фактологическото разкриване на материала продължавате традициите на Божидар Манов, Станислав Семерджиев и Петър Кърджилов – които, естествено, и надграждате.
Изследването на екранизациите по творби на десетимата български класици респектира и впечатлява. Разбира се, личат и определени пристрастия – Йовков, Талев и Радичков.
Имам някои дребни забележки относно този огромен филмов масив, но знам, че правото на автора за подбор и преценка е суверенно и първостепенно.
Например не съм съгласен с тезата, че версията на Васил Мирчев по „Една одисея из Делиормана“ е несъстоятелна. Аз я ценя като една от малкото, които разкриват първия следосвобожденски обществено-политически разлом от 1886 г. през погледа на турския файтонджия на Васил Попилиев – образ, в който има много мъдрост и печал.
Очаквах също няколко абзаца за екранизацията на Петър Попзлатев „Аз съм ти“ в главата за Димитър Димов, по „Роман без заглавие“. Добре е да се знае и че след „Язовецът“ Павел Павлов екранизира „Делници и празници“ на Емилиян Станев през 1986 г.; по роман на Радичков Крикор Азарян реализира „Всички и никой“, а Ивайло Петров има още една екранизация – по „14 целувки“ от 1997 г., дело на Пламен Масларов.
Разбирам, че поради ограниченията на обема засега отпадат автори като Николай Хайтов, Георги Мишев и Павел Вежинов. На мен обаче много ми липсва и Константин Константинов с великолепните адаптации на Павел Павлов – „Есенно слънце“ и „Хотел „Централ“ на Веселин Бранев.
По този начин си обяснявам и липсата на Вапцаров при разглеждането в третата част от изследването на съдбата на водещите български поети. Вярно е, че „Песен за човека“ на Борислав Шаралиев не е особено сполучлива, но това е наличното към момента.
При проследяването на драмата на Ботев също би могло да се има предвид и опитът на Максим Генчев с филма „Ботевъ“.
Всичко това, разбира се, са бели кахъри.
Истината е, че сте създали фундаментален, основополагащ труд, който съвсем не бива да се затваря единствено в педагогически или университетски рамки.
Не знам защо сте се насочили към университетското издателство на ВТУ – вероятно защото сте искали текстът да излезе на всяка цена – но, Бога ми, неговото място е в издателство „Сиела“ или „Изток–Запад“.
Съзнавам, че за едно бъдещо допълнено издание – материалът очевидно предразполага към разширяване на обхвата на изследваните факти, при същата сериозност, скрупульозност и задълбоченост – вероятно ще бъде необходим и авторски колектив.
В заключение: създали сте стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание, с която имате пълното право да се гордеете.
Колцина ще я оценят по достойнство е отделен въпрос – защо не например секция „Критика“ към СБФД. Но аз Ви благодаря за постигнатото и за часовете съпричастност и удоволствие, които ми достави Вашият труд.
