БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Нека не се поддаваме на отвратителния критикарски импулс да смятаме подобен филм за груб комерс, създаден само за забава. Вярно, той е направен да носи приходи, да се харесва и гледа, но предназначението му е и друго.

Да ни накара да се замислим за дефектите в правосъдието, дори когато е раздавано под военна униформа, да се стреснем от нелегалния трафик на хора, да разберем, че и в рисковани операции, които велика сила като САЩ осъществява в Ирак или Афганистан, се намират тарикати - държавни доставчици, готови да търгуват с бунтовниците  с оръжие и наркотици.

В името на печалбата и на гарантираните пазари. Всъщност основата на критичния патос на новия филм на Едуард Зуик е заложена в едноименния роман на Лий Чайлд и „Не се връщай е втората екранизация от поредицата от 18 книги – първата бе суперуспешната „Джак Ричър : Един изстрел“, появила се преди три години и дело на Кристофър Маккуори.

А Чайлд също не е за пренебрегване и неговите книги са колкото забавление, толкова и предупреждение, което откриваме в по-дълбокия им пласт, появяващ се неизбежно като подводен риф.

Гледах „Не се връщай“ по няколко причини. Първата бе да разбера дали романистът е и добър сценарист – да, но подпомогнат от Ричард Венк. На второ място, заради името на постановчика. Едуард Зуик е от малкото съвременни американски режисьори , които дълбоко уважавам и следя с неприкрит интерес творческото им развитие.

Той е в състояние да направи шедьоври – „Величие“ и „Кървав диамант“, да създаде прекрасни драми като „Легенди за страстта“ и „Кураж под обстрел“, но и да се издъни – „Блвокада“. Снимал е и хубави, но недооценени филми като „Жертва на пешка“, пресъздал „битката на века“ от 1972 г. между шахматните титани Фишер и Спаски. „Не се връщай“ не е епохално постижение, но не е и провал.

Той е типичен смилаем, но и провокативен продукт, направен със замах и вдъхновение и ако в него трудно откриваме почерка на Зуик, то е защото носи в себе си повече от отличителните черти на основния му продуцент Том Круз. А Круз държи да прави ярки, завладяващи и зрелищни спектакли, в които основно да изпъква неговата харизма.

Зуик е приел правилата на играта и е направил филм – бенефис за Круз.

Том Круз е много добър актьор и мой връстник. Винаги с удоволствие поглъщам филмите му, знаейки какво да очаквам от тях. Круз може да създаде роля за „Оскар“ – „Рейнман“, „Роден на 4 юли“ , като в останалото време набляга на качествените високотехнологични и спиращи дъха екшъни, с които печели симпатиите на своите фенове – поредицата „Мисията невъзможна“, която скоро ще набъбне до шест заглавия.

Когато снима приключенско кино обаче Круз много държи на литературната първооснова и на режисьорите, с които ще си сътрудничи.

Той не снима със случайни имена и ако дори е поредното продължение на „Мисията невъзможна“, то на режисьорския стол ще се изредят  имена като Брайън де Палма, Джон Ву или Кристофър Маккуори.

В „Не се завръщай“ е заложил на Зуик и мисля, че изобщо не е сгрешил- както бе на времето при реализацията на великолепния „Последният самурай“.

Двамата създават силно въздействено, плътно и вдъхновяващо зрелище, което ни държи в напрежение близо два часа.

В него има преследване, престрелки, юмручни схватки, надхитряване на преследвачите и необходимата трудна победа на Доброто.

На Джак – Круз помага обаятелната Търнър – Коби Смълдърс, двамата са добър тандем, но, любопитно, този път Ричър устоява на изкушението и не завързва флирт – поне не такъв, какъвто очакваме - с партньорката си. Защото за него е по-важно да спечели справедливостта. До следващата  му мисия. А и защото този път в чувствата си е раздвоен.

Освен Търнър той трябва да се оправя и с прелестната Саманта, която го следва в трънливия път на приключенията му като негова дъщеря.

На края става ясно, че Ричър не й е баща, но финалният епизод с тяхната прегръдка е толкова разтърсващ, че напомня за най-добрите попадения и на Круз , и на Зуик.

Не знам кой от двамата имат заслуга за лансирането на Даника Ярош, но 18-годишната тийнейджърка, снимаща се от 14 години(!) създава прекрасна  роля.

Тя е напълно равностоен партньор на суперзвездата Круз, внася необходимата атмосфера, проявява инициативност, смелост и бързина и спечелва сърцето не само на могъщия си партньор–кинозвезда, но и на всеки непредубеден зрител, който е проследил поредната екранна акция на Джак Ричър.

„Не се връщай“ няма да влезе във филмовите енциклопедии. Но ще се гледа масово – не само на голям екран, но и по тв и пред персоналните компютри. От такива хитове има нужда болшинството от публиката. Защото е стегнат, майсторски направен, забавлява и тревожи, доставя положителни емоции и доказва, че добрият екшън, попаднал в умни ръце, винаги ще има безоблачно бъдеще.

„Джак Ричър : Не се връщай“, 118 мин., реж. Едуард Зуик, разпространение „Парамаунт пикчърс“

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Какво означава да си готов да напишеш книга? Били ли са готови Стайнбек, Джейн Остин, Хемингуей, Шекспир, Дикенс?“

Даниел Стийл, американска писателка, родена на 14 август преди 75 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков