ВЕСЕЛА АНЧЕВА, "Фейсбук"

Концертът на Соня Йончева доста ме изненада, но не с блясък. Талантът й е безспорен, но след него се подреждат следващите факти.

Събитието беше нещо като маркетинг на НДК, организирано по покана на Мирослав Боршош (отбелязано с голяма благодарност). Отваряте програмата на концерта и първо виждате снимка на изпълнителния директор на дружеството.После малка реклама на Чивас отляво, а отдясно снимка на кмета на града. Най-после се намира информация за световно известната певица.

Прелистваш още един път и пълна изненада - разбираш, че ще участва и братът Марин Йончев, който аз лично съм пропуснала да се информирам, че ще участва. Или са пропуснали да ме информират - остава да се изясни. Програмата на концерта се пъчи гордо на последна страница. Диригент е съпругът. Хоум мейд концерт с рекламна цел, а билетите продава Тикетпортал.

Програмата беше доста пестеливо подбрана откъм драматизъм и пищност на произведенията. Диригентът много старателно яздеше музикантите да не надуват много, да не се измори солистката, а за солиста просто нямаше друга възможност да му чуем гласа. Единственото страхотно нещо "уау" си остана арията на Тоска Vissi d'arte, която всъщност не беше част от програмата, а бис.

Иначе Соня Йончева много се зарадва на аплодисментите, но ни предупреди, че понеже след един ден ще пее в Милано ще ни изпее само едно допълнително парче. Какво по дяволите значи това? Билети по сто лева и ми казват, че ще се пазим. Някак супер се подразних. Ако си го сложил тоя концерт в календара си, ще го изкараш като професионалист, без много уговорки. Ако нямаш време, ами просто не го правиш.

Бях пълна с очакване за запомнящ се концерт, а от всичко ще запомня измъчения Марин Йончев. Ако исках да ходя за сто лева на негов концерт, щях да отида. А аз исках да слушам Соня Йончева. Чудесна е. Обаче слаб две за организацинонното изпълнение, наистина.

Зала 1 няма да я коментирам - не е за тази работа. Но пък беше пълна до горе със заблудени хора като мен.

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...