БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

На фона на летните жеги реших да изгледам последователно двете части на „Сикарио“. Смятам, че това е правилен и логичен избор, който трябваше да направя.

Оформя се нов, стегнат и смислен франчайз, изпълнен с кръв, престрелки и дълбоко – психологически проникновения и това определено ме радва.

Отдавна не бях гледал подобно зрелище, такъв ярък и завладяващ спектакъл, напомнящ златните години на полицейския екшън, който обикновено свързвам с „Френска връзка“ (1971) на Уйлям Фридкин.

Няма да се прехласвам по първата част на Дени Вилньов.Тя си има своите качества, обявена е за модерна класика, гледа се, обра овациите на публиката.

Време е да проследим продължението.

Препоръчвам на всеки, който гледа „Солдадо“, втората част на „Сикарио“, да избегне изкушението за сравнение с първоизточника.

“Сикарио 2“ е ОТДЕЛЕН и различен филм от оригинала. Дени Вилньов е сменен от Стефано Солима, режисьорът на „Гомора“ (2014) и ,повярвайте ми, италианецът се е справил много добре със задачата си.

Естествено той разчита на великолепния сценарий на Тейлър Шеридан, авторът на величествения модерен екшън „Йелоустоун“ (2018), с който като Джон Дътан Кевин Костнър отново достига пълнотата на креативните си способности, на безупречната камера на Дариуш Волски, операторът на Ридли Скот и на фината, но много ефективна като въздействие музика на Хилдур Гуднадотир, работила вече с покойния Йохан Йохансон по саундтрака на първата част, за която всъщност продължението е най-вече добре свършена работа в памет на ментора, дал й възможност за пълноценна изява в такъв примамлив проект.

А той наистина си струва.

Залавяйки се с продължението Солима и Шеридан са решили важен и щекотлив казус.Те умишлено се лишават от услугите на агента на ФБР Кейт Мейсър – Емили Блънт, моралният коректив на първата част на епоса, „гласът и съвестта на епохата“.

Този образ, ако и да бе стоплен от яркото присъствие на Блънт, си остана страничен и пришит към повествованието.

На нейно място обаче е вкарана – наистина инцидентно, за цвят, Синтия Хаус на Катлин Кийнър, която си е на мястото и забележете – има още две много силни тийнейджърски попълнения.

Едното е Мигел Ернандес на Елия Родригес, хлапакът с американски паспорт, наел се и с трафик на хора, който трябва да ликвидира Алехандро Гилис – Бенисио Дел Торо, за да се докаже като спец пред своите господари.

Проблемът е, че в сумрачната дрезгавина – отлична камера на Волски! – той го прострелва лошо в лявата буза, усложнявайки максимално съдбата на коравото ченге, което обаче на финала така или иначе успява отново да се срещне с предполагаемия си убиец, да го залови и да се измъчва с проблема за неговото бъдеще.

Другото допълнение е Исабел Рейс с нейната силна, непосредствена и брилянтна игра като Исабела Монър, дъщерята на наркобарона Карлос Рейс, убило семейството на Гилис.

Тя е отвлечена от Гилис, който отказва да я върне на мексиканското правителство, след като попада на засада на мексиканската полиция, работеща за един от големите наркокартели.

Действието му е подкрепено от агента на ЦРУ Мат Грейнър – Джош Бролин, който рискува всичко, за да запази живота й и я включи в програмата за защитени свидетели.

А междувпрочем два джипа с мексикански емигранти пълзят към границата на САЩ.

За тях съществува подозрение, че освен кокаин носят със себе си и терористични практики, поради което трябва да бъдат спрени на всяка цена – това е президентското желание, вкарало наркокартелите в списъка на терористите.

Защо да се очудвам тогава, че отрядът на Грейнър изобщо не се церемони с тях, а ги избива до крак, тъй като най – важно е да се спаси животът на Исабел Рейс…

Да, в „Сикарио 2“ има много кръв, жестокост и насилие, героите , които си противодействат, не са ангели, хората на ЦРУ са също толкова безкомпромисни и жестоки, колкото своите противници, но и в живота е така.

Всъщност без моралния съдник Кейт Мейсър, трябва да възприемем Гилис и Грейнър като сурови, реалистични и жизнено правдиви образи, които ни се разкриват в своята истинска същност, без грим, лакировка и митологизиране.

Не беше ли такъв и „мръсният Хари“ Калахан на големия Клинт Истууд през 1971 г.?

Това, което ме впечатлява при гледането на втората част на „Сикарио“е, че Солима държи сметка и за класическите традиции.

Той знае, че стъпва на разорана нива, че преди него тежката си дума е казал примерно Стивън Содърбърг с „Трафик“ (2000), че няма да открие Марс.

Но неговата цел е плътно придържайки се към образците, да представи своята гледна точка на историята, с която се е заел .И тя непременно трябва да бъде сурова, неугледна,правдива и въздействена.

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет – измъкването на ранения Гилис през безнадеждната пустинна пустош много напомня заключителната част на класиката на Щрохайм „Алчност“ (1924)!

Освен върху прецизно разработения сюжет, в който е вкаран повече екшън и адриналин, режисьорът акцентува и на впечатляваща фактура, заобикаляща героите – страховити хеликоптери, бронирани джипове и супермодерно огнестрелно оръжие, прехвърля действието в Аден и Богота и набляга на интерпретацията на двата основни образа – на Грейнър и Гилис.

Като Грейнър Джош Бролин доказва, че е голям, но подценен актьор, който вероятно дочаква следващия си звезден миг след „W“ (2008) на Оливър Стоун, докато Бенисио Дел Торо, освен като отборен играч – каква неподправена екранна химия има между него и Исабела Монър – Исабел Райес!, се разкрива и като щедър талант с обсебваща харизма, разкриващ най – добрите черти на потенциала си, изграждайки убедително образ, достоен за наградата „Оскар“.

Отвореният финал на сагата подсказва продължение.

В интервю за последния брой на българското издание на „Ескуайър“ на въпрос дали би снимал трета част на „Сикарио“ Дел Торо отговаря предпазливо : „Вероятно да“.

Съгласието му ще е налице, ако сценарият е дело на Тейлър Шеридан – това е повече от сигурно.

Остава открит въпросът кой ще се заеме с постановката.

Със сигурност няма да е Вилньов, поел новата екранизация на „Дюн“ на Франк Хърбърт, докато Солима снима сериала „Нула.Нула.Нула“… Продуцените ще трябва да търсят упорито подходящия човек.

А ние, докато чакаме третата част на „Сикарио“, може отново да изгледаме първите две серии.

Заслужава си .

И няма да съжаляваме за отделеното време.

„Сикарио 2“, 2018, 122 минути, сц.Тейлър Шеридан, реж.Стефано Солима,продукция на Блейк Лейбъл Медиа,РАИ Синема и Тъндър Роуд Пикчърс