ДАРИНА ТАКОВА, „Фейсбук“

Никога не пиша за събития, на които не съм била, няма да правя разбори и анализи.

Никога няма да отида да чуя звезда в абсолютен заник и издихание, особено когато точно тази звезда - той, е моят абсолютен любимец от звездната плеяда на големите феномени на операта. 

От миналото, разбира се.

Толкова беше великолепен! Толкова беше страстен и красив!

С това меко излъчване и поглед на кошута, с типичния жест с ръце, с устни издадени напред за проекция на звука, което го правеше така секси. Както пееше Дон Карлос и всичко от ранния Верди, беше сюблимен! Каква дуетна двойка на сцената и в живота бяха с Катя Ричарели! Прелест, рай на голямата музика и чистото певческо изкуство. После дойде левкимията, преживяна съпричастно от всички до един, които сме свързани с това изкуство. Спаси се, слава на Бога! Много големи артисти негови колеги помагаха финансово за лечението му, за трансплантаця на костен мозък. Емоционално и финансово.

Сценичната му кариера приключи, но продължи концертната. Безкрайни концерти по целия свят, които вече бяха много компромисни, но обичта към него и голямото състрадание и съпричастност продължават и до днес.

Само че, вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания. Неизменно е в аборигенски държави като нашата, където вкус и критерий липсват, но голямото име привлича и бедният българин на драго сърце вади по 100-200 лв, за да посети подобен концерт. Невежата си мисли, че това е същата тази звезда от тогава... 

Лапа мухи и вярва на плоски реклами.

Или по-скоро, нищо не си мисли...

Той е тук през година - две, сега стои манипулативната реклама, че този е последният му концерта на Балканите, да видим.. 

Той, Катя Ричарели (срам, резил, потрес, катастрофа).

Покойната Кабайе в инвалидна количка.

Явно е присъствието им у нас, страната без критерий..

Попълване на банковата сметка...

Много тъжно.

Няма да забравя никога далечната 1993, когато аз спечелих конкурса "Фр. Виняс" в Барселона.

Направих си подарък.

Дадох баснословната за тогава сума от 120 долара и гледах Карерас и Мирела Френи в Лисео във "Федора".

Беше отвъд триумфа, а любовта на каталунците към техния Хозе беше изразена френетично.

Толкова аплаузи, викове "Браво Хозе", не бях чувала, не ги чух никога на живо и след това по какъвто и да е повод. 

Накрая на спектакъла летеше водопад от цветя и листчета с написано "Обичаме те, Хозе!"

Никога не бих отишла да го слушам сега.

Само при вида му кръвта ми се смразява.

Чух нещо качено от концерта.

Как младият тенор пее височини вместо него, как пеят в хорче, за да не се усети слабостта му..

Транспонираните песни, които изпълнява...

За пари....

Важното е, че публиката е в делириум...

Жално и жалко.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.