Никола Гратери, Антонио Никазо, "Тайната история на Ндрангета. Мафията, която тихомълком израсна и се превърна в една от най-мощните на света".
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, „Фейсбук”
Вчера мой колега от един университет предложи да си побъбрим в ресторантче. Казах му, че имам да готвя лекции за следващия ден. Той ме изслуша почти шокирано: А нима и без да се готвиш не можеш да направиш страхотни лекции?
Обясних му, че да - мога и без да се готвя да си прочета лекциите, но се стремя да актуализирам това, за което говоря, най-вече за да избягам от изкушенията на рутината.
И понеже една от лекциите ми бе за преплитането на мрежите на организираната престъпност и тероризма, дочетох тази книга.
Книгата е изключително интересна, тя разказва историята и съвременното състояние на калабрийската мафия Ндрангета. Има множество подобни изследвания, но това респектира. Вижда се и много тъмната страна на Ндрангета, но също и как тя служи в Калабрия и за социален консолидатор, интегратор, мобилизатор, организатор и координатор.
Най-силни, направо жестоки (в смисъл на много яки :) ) са последните 30-40 страници! Те направо са като аларма и за страната ни, а в самия си край са и нещо като спомен от бъдещето за България!
За целта е необходимо, например, да се прочете как Ндрангета източва еврофондовете, щедро отпускани от ЕС за Италия и някои по-изостанали нейни региони (а Калабрия е най-изостаналият от изостаналите италиански региони).
Организираната престъпност де факто спечели най-много във финансов план (както тероризмът по отношение на преместването си в центъра на глобалните, континенталните, регионалните и националните събития) от европейското катастрофично събитие 911 - 9 ноември (утре) - падането на Берлинската стена през 1989 г. (американското катастрофично събитиее 911 е по-известно - 11 септември 2001 г.).
Организираната престъпност (както и тероризмът) се превърна в стратегически риск за международната сигурност, т.е. качи се на най-високото, стратегическо ниво на държавата и борбата с нея вече не може да бъде оставена само на съответните служби (нашата я използват да стисне болезнено за едно деликатно място т.нар. Перуката - за да се махне от поста си). Това се е превърнало в общонационална и общоевропейска задача с колосално важен приоритет.
В 11 страни-членки на ЕС по-горните етажи на властта има хора с някаква форма на генезис, свързана с организираната престъпност.
А в 7 от тези 11 държави по най-висшите върхове на властта има хора с такъв генезис.
Така че дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?
И в този смисъл книгата, за която говоря е много полезна. Тя бе полезна и за мен - в актуализирането на лекциите ми.
След като говорят за различните аспекти на вредите и опасностите, които Ндрангета представлява, авторите завършват изследването си така:
"Но най-тревожният аспект е политическият. Най-напред в Калабрия, а сега и в останалата част от страната става все по-трудно да се различи институционната власт от престъпната, законното от незаконното, чистата икономика от мръсната икономика. Някога се е правела разлика между Ндрангета и политика. Били са два отделни свята, макар и в контакт. Днес разделението е условно, а контактът - безусловен".
В редица други изследвания за либерално-демократичните, пазарно-ориентирани държави (Запада) се прокрадва с една или друга степен на увереност и тревога същото послание...
А у нас си мерят членствата в БКП, замерят се с минало.
Така е много по-безопасно. Защото отклонява вниманието от истинската ситуация и реалните проблеми на страната ни.
Шумим, братец, шумим. Клатим брезичките и си мислим, че правим вятър...
