ЕВГЕНИ КЪНЕВ, „Фейсбук”

Явно българите са силно разделени за интерпретацията на миналото, включително и за литературните произведения, които го отразяват, като „Под игото”.

Проблемът е възприятието на тази литература единствено като средство за патриотична пропаганда, като канон, чието нарушение е светотатство. Насадената от официозите интерпретация е станала червена линия между “истинските” патриоти и “проводниците” на “антибългарско” влияние. Проблемът не е в критичното отношение към литературната стойност на творбата, а по-скоро в отказа за вникване в идеите на автора.

Понеже именно не идеите са важни, а общото патриотично послание затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен. Апропо, този език е бил труден за възприятие и от децата в края на ХІХ в.

Ако обаче “Под игото” трябва да остане като първият български роман в националната памет, идеята да бъдат заместени архаизмите и турцизмите в текста е добра. За професионалистите по литература може да остане изучаването на оригинала вече с научна цел. Както и за всички други почитатели на Вазов. А и да не забравяме, че и ние не сме учили или чели оригинала, а адаптираната версия след правописната реформа през 40-те години на ХХ в.

Иначе „Под игото” го чака съдбата на “За буквите” или “История славянобългарская” - по-скоро исторически, отколкото литературни произведения, които никой не чете, защото не ги разбира.