БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Жените от кино „Роялъ“ са три – Магда Раканова -Лудата Магда, Милка Моравска и Стефка Ангелова. Попадат в двете празни и неизползвани помещения  на киното през 1937 г. С благословията на собственика - тютюневият и печатарски магнат Жак Асеов, а и тъй като в царство България от 1936 г. по немски образец правителството води борба с венерическите болести и с хомосексуалистите…

Горчивата истина е, че две от трите жени, за които кино „Роялъ“ става техен дом - Магда и Стефка са лесбийки, поради което трябва да понесат не само хулите и презрението на обществото, но и да платят скъпа цена за своята сексуална ориентация  - Магда в трудов  лагер е преследвана до 1953 г., а Стефка и Милка , майка на незаконно роден син,загиват след жестоките американски бомбардировки над София на 10 януари 1944 г.

Книгата на Леа Коен се чете на един дъх като напрегнат, стегнат и добре конструиран детектив. В добрите традиции на Жорж Сименон.

Действието прескача 80-годишен интервал – между 1936 и 2017 г.и всъщност търси истината  - не само за костите , открити в подземието на Военния театър –  наследник на прочутото кино - оказали се на Милка и Стефка, но и за трудния живот на ДРУГИЯ, РАЗЛИЧНИЯ, НЕСТАНДАРТНИЯ, оказал се жертва на нетолерантността у нас и преди 9.9. 1944 г., и след тази прочута  дата. Живял с болка от поруганата чест и достойнство.

Защото консервативното ни и котловинно общество мрази и преследва другояче мислещия и ориентирания и при Царя, и при Народната република.

На жертвите се налага да живеят в тоталитарен, недемократичен режим, в който се сменят само имената на властниците, лозунгите и заклинанията, но независимо от това кой е начело на репресивната власт – Гешев или Живков – преследваните знаят каква е тяхната участ.

Много е любопитна съдбата на полицейския шеф от Пети столичен полицейски участък Смил Ангелов. Това е истинско откритие за писателката – образът е не само майсторски пласиран и правдиво поднесен, той е и знаково показателен за професионалистите в България, които не искат да се занимават с политика.

Защо?

Защото се оказва, че това у нас е невъзможно и политиката винаги стига до профито, който  предвидливо бяга от нея. Смил е пренасочен на работа в Шумен, след устроения от него семеен скандал в Народния театър и там се сблъсква с легионерите на Иван Дочев.

Той действа по съвест,, бранейки закона, но се оказва, че конюнктурата не е благосклонна към него – когато се застъпва за разрушеното фотографско ателие на Моис Биджерано е акламиран от властта, но след изстъпленията  на легионерите в турската и циганската махала, където за заселени еврейски семейства през 1943 г., той просто трябва да напусне и да приеме съществуване, което бихме нарекли хайдушко.

Заселвайки  се в Троянския балкан, гледайки овце, произвеждайки  мляко и сирене, смирен и откъснат от света.

Катаклизмите го настигат и тук и тъй като помага на местните партизани, след  девети септември му е предложено да започне работа в милицията в Лъжене!

Не знам дали има по-голям абсурд или всичко в България е допустимо, но още кънтят в ушите ми думите, с които бившият полицай с достойнство отклонява „неприличното предложение“ на човека с брезентовото яке и каскета  – „Виж какво , другарю партизанин, не ставам аз за тая работа. Никак не ставам. Единственото, за което ставам наистина, е да гледам овце.“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Личи, че обича да се рови в миналото, да пресъздава бит, атмосфера, характери, дестинации достоверно, с любопитни детайли, в тяхното многообразие, с любов и неподправено желание.

Тя е подвластна на магията на онова време – 30-те години на миналия век и както и в  „Рафаел“ (2017) го претворява с вещина и завидно майсторство.

Може би защото тогава България за кратко е процъфтявала, в нея е имало закони, порядък и полезни благотворителни инициативи?

Имало е надежди и мечти, които след това безвъзвратно са погинали под желязната пета на омразата и кървавите битки за надмощие между две жестоки човеконенавистни диктаторски доктрини…

Ако и да е пресъздаден с топлота и блясък – напомнящ образци като „Рагтайм“ на Доктороу (1975) и „Чамкория“ (2017) на Милен Русков – златното време от края на 30-те години на отминалия век не поглъща изцяло инвенциите и внушенията на книгата.

Съвсем логично и мотивирано e историята на трите жени от култовото кино да има своето продължение осем десетилетия по-късно.

И тук отново сме свидетели на оптимистичната визия на  Коен, която помним от времето на „Кандидат – президента“(2007).

Писателката просто вярва в доброто бъдеще на родината си  - тя вижда и недостатъците и неуредиците в столичния град – пренаселеност, мръсотия, гъст смог през зимата, но вярва в щастливата звезда на България, тъй като открива в младите – необременени с комплексите и грешките на миналото -  тези хора, от които страната ни истински се нуждае.

И тъй като и Константин Радославов – именитият журналист и общинската чиновничка Емилия Моравска носят необходимият потенциал за това , съм склонен да подкрепя усилията на авторката да ни вдъхне самочувствие за   утрешния ден.

И защо не?

Как ще имаме необходимата увереност, че ще се справим с предизвикателствата , пред които сме изправени, ако сами не повярваме в собствените си сили, ако не черпим упование от постигнатото – при много по – трудни условия – от нашите предшественици, служили за благото на страната си като тютюневи магнати, актриси,скромни полицейски началници и автори на пътеводители…

Леа Коен, „Жените от кино Роялъ“, 2019, 386 стр.,изд.“Ентусиаст“, ред. Иван Генов

P.S.

При писане на книга от не толкова близкото минало е добре авторът детайлно да проверява източниците на информация, а не да разчита само на паметта си.

Тогава не биха се случили и смущаващите гафове, които откриваме в „Жените от кино Роялъ“ – стилът рагтайм приключва към 1918 г. и няма как да е част от репертоара  на Грета Гарбо или МарленДитрих, през  1940 г. у нас „Червенокосата империатрица“ не е толкова нов филм на Дитрих, тъй като е от 1934 г., по вероятно е тогава да е даван „Седем грешника“, тъй като тогава американските филми по правило са прожектирани много скоро след националните  им премиери, между 1934 и 1938 г. в България не функционира парламент, правителството управлява с наредби – закони, за да не се нарушава Търновската конституция, така че няма как да се изпълнява закон срещу хомосексуалистите от 1936 г. , дело на несъществуващо Народно събрание, а министерството на вътрешните работи е и на здравеопазването, вероизповеданията са към външното ведомство …

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ЦЕЛТА

    “Величие и низост" показва какви политици липсват днес

     

     Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Самото съществуване на библиотеките е доказателство, че можем все още да имаме надежда за съществуването на човечеството.“

Т. С. Елиът, англо-американски поет, драматург и литературен критик, роден на 26 септември преди 134 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Проглеждането за истинските български ценности е пътят към истинския патриотизъм

 

Евгени Кънев за филма "Тютюн"

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили