БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
„Мисия „Грейхаунд“ излиза в разгара на лятото и е колкото любопитно, толкова и тъжно да гледаш суперпродукция, предназначена за голям екран на малък, с времетраене до финалните надписи от 84 минути.
Въпреки че е екранизация на прочут роман – „Добрият пастир“ (1955) от К.С.Форестър и с участието на звезди ,"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото нито на „Спасяването на редник Райън“(1998) , нито пък се доближава до въздействената сила на „Подводницата(1981).
„Грейхаунд“ е друг тип кино.
Режисиран от Аарон Шнайдер, известен повече като оператор – „Целуни момичетата“ (1997), отколкото като режисьор – „Снижаване“ (2009), филмът е стегната, реалистично заснета от Шели Джонсън и драматична сага за първата мисия на американски морски командир – капитан Джордж Краус, който в началото на 1942 г.трябва да прекара през Атлантиказа пет денонощия и особено през т.н. Вълча яма конвой от 37 кораба, пълен с хора и оборудване за британския съюзник.
„Грейхаунд“ проследява коректно и скрупольозно действията на Краус, особено, когато остава без английска въздушна закрила в бездната на Атлантика, преследван и преследващ хищните германски подводници, до бреговете на Лондондери, получил заповед да се върне в САЩ, след изключително успешно изпълнена задача – само 7 унищожени и два повредени кораба, при четири ликвидирани подводници на противника!
Филмът пресъздава убедително и правдиво стихията на морските схватки, която я възприемаме като борба на живот и смърт, забавяйки за компютърните графики, а Том Ханкс, който освен сценарист изпълнява и главната роля на капитан Краус, е точно този актьор, от който продукцията има голяма нужда – едновременно уверен и с непоклатим оптимизъм, сдържан, неразличаващ се от околните моряци, смел и дълбоко религиозен, лидер без фанфари, но по природа, без когото корабът не би се приближил невредим до британските острови.
Ако го нямаше Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене и не съм сигурен дали би доживяла реализация.
Удоволствие е да гледаш този ветеран, извайващ майсторски поредния образ на редови американец, превърнат от обстоятелствата в герой за подражание, уверено направляващ действията на екипажа, говорещ с апломб по телефона и куцукащ с наранени от неудобните обувки крака към своята каюта, където бърза да хване за опора личната си джобна Библия…
Стивън Греъм, когото помним от „Ирландецът“ (2019) е незаменимият му помощник Чарли Кол, като звездният състав се попълва с Елизабет Шу – „Човек без сянка“ (2000), „Криеница“ (2005), създала с едри мазки, но вещо и уверено образа на любимата на капитана Евелин.
Две думи за причините, поради които тази продукция не е в първата редица на големите щатски военни филми.
„Мисия „Грейхаунд“ не разгръща своя потенциал напълно, кулминацията му е изкуствено насочена, ненужно е съкратен с цел за изглежда адекватен за тв екран и най-важното – неизвестно защо нито Ханкс като сценарист, нито Шнайдер като постановчик , са пожелали да разгадаят енигмата на германския враг, който присъства на екрана безлико, анонимно и зловещо и който трябва само да се преследва и унищожава.
По думите на мой приятел – това е тъпо и клиширано като стратегия, при условие, че „U 571“ (2000) и „Подводницата“ (1981) вече са си свършили успешно работата отдавна, но в условията на пандемия, когато просто няма какво да гледаш и това си струва усилието…
„Мисия „Грейхаунд“, 2020, 91 мин., „Сонипикчърс“, реж.Аарон Шнайдер, излъчване по „Ейпълтв +“, 10 юли 2020 г.
