БНР

Сградата на Народния театър "Иван Вазов", една от архитектурните забележителности на София, днес става на 114 години.

Тя е построена по проект на известните австрийски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, автори на планове за театрални сгради в цяла Европа.

Изграждането струва милион и половина тогавашни лева, а интересът при откриването на 3 януари 1907 година е огромен.

На сцената пред 900 зрители  се играе специално написания от Иван Вазов пролог "Слава на изкуството" и част от историческата драма "Иванко" на Васил Друмев.

Събитието остава в историята с още нещо - студенти от Софийския университет са недоволни от елитисткия характер на откриването, като освиркват и замерят със снежни топки пристигащия в театъра кортеж на княз Фердинанд.

В резултат с указ на монарха дейността на университета е спряна за половин година, преподаватели са уволнени, а на студентите се забранява да членуват в партии. Академичната автономия е възстановена чак година по-късно.

Сградата днес. Снимка: Уикипедия

 

„Казват, че блус певците винаги плачат в халба с бира. Но знаете ли какво? Аз не пия.“

Би Би Кинг, американски китарист, роден на 16 септември преди 99 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Това най-опасно изкуство – науката

 

 

„Кога престанахме да разбираме света“ и е, и не е обичайна книга. Тя е от тези романи, които можем да определим като факшън

За градинаря, смъртта и непосредствения писателски талант

 

Новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ е обран, стегнат, лапидарен и целеустремен в добрия смисъл на думата

„Софийски музикални седмици“ - ценно музикално-историческо изследване

 

Книгата на Диана Данова-Дамянова ще бъде ценен източник на точна информация не само за изследователите, но и за всеки интересуващ се от явленията в историята и съвремието на музикалната ни култура.