ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"

Това е сцена, за която всички балерини мечтаят. Именно на тази сцена тя е изиграла и толкова мечтани роли - на Кармен, на Анна Каренина, на принцеса Аврора в "Спящата красавица", на Одет и Одила в "Лебедово езеро", на Татяна в "Онегин". И именно с тази сцена тя по свое собствено желание решава да се сбогува.

В средата на март примабалерината на Болшой театър Олга Смирнова обяви, че напуска не само сцената на най-престижния московски театър, но и Русия изобщо. Днес тя вече е част от трупата на Холандския национален балет.

Като причина за трудното решение тя посочи войната на Путин в Украйна.

"С всяка фибра на душата си съм против войната", написа Смирнова в Телеграм. "Никога не съм си помисляла, че ще ме е срам от Русия, винаги съм се гордеела с талантливите руски хора, с нашите културни и спортни достижения. Но сега вече чертата между преди и след е теглена."

В първото си интервю, след като напусна родината си, звездата на Болшой театър каза, че просто не е можела да продължава да мълчи. Вече не се е чувствала и сигурна в Русия. Въпреки че не е получава директни заплахи от страна на властите, по думите на Смирнова атмосферата в страната е станала "твърде напрегната".

"Отменяха се международни полети и се носеха слухове, че границите ще бъдат затворени, така че решихме да тръгнем. Не искахме да рискуваме да чакаме повече", казва 30-годишната балерина пред британския "Гардиън".

Заедно с съпруга си взимат решението в рамките на само 5 часа и казват на родителите си чак когато вече са напуснали Русия. В момента двамата са в Амстердам, където Смирнова репетира с Холандския национален балет. Съвсем скоро се очаква дебюта ѝ на неговата сцена в спектакъла "Раймонда".

"Въпросът дори не е, че може би всеки втори руснак има роднини или приятели, които живеят в Украйна, не е, че дядо ми е украинец, а аз съм четвърт украинка, а че продължаваме да живеем в 20-ти век, макар и номинално да сме минали в 21-ви", обяснява своя избор балерината. "Политическите въпроси в съвременното цивилизовано общество трябва да се решават единствено чрез мирни преговори."

Пред "Гардиън" балерината разказва, че не е разговаряла за мотивите си с почти никой от колегите ѝ в Болшой театър. По думите й хората в Русия се страхуват.

Последиците за всеки, който публично разкритикува инвазията или изобщо си позволи да я нарече "война", могат да бъдат сериозни. След като по-рано генералният директор на Болшой Владимир Ургин се присъедини към писмо на руски интелектуалци, осъждащи войната, в петък руският президент Владимир Путин предложи сливане на московския театър с Мариинския театър в Санкт Петербург.

На практика сливането означава, че Ургин ще загуби поста си на директор на Болшой, а вместо него като ръководител на новия театър ще бъде назначен диригента Валерий Гергиев. Гергиев е познат като лоялен към Кремъл. Той беше уволнен от поста главен диригент на Мюнхенската филхармония, след като отказа да изпълни на исканията на оркестъра да осъди руската инвазия.

Затова и Смирнова не знае дали изобщо някога ще може да се завърне в родината си и отново да се качи на руската сцена, на която дължи всичко в кариерата си - ролите й в спектакли само на Болшой театър са 30, участвала е и в представления на Марииския театър, нейна учителка е известната Людмила Ковалева.

Смирнова обаче не съжалява за решението си: "Всеки сам трябва да прецени в какво общество иска да живее и от каква свобода се нуждае."

„След 11 септември европейските правителства тотално се провалиха. Те са неспособни да видят отвъд националните си интереси.”

Юрген Хабермас, германски философ, роден на 18 юни преди 97 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За „Денят на истината“, посланията му и оценките за него (ревю)

 

Да не изпаднем в познатата ситуация на наши колеги, които през 1967 г. скъсаха от критики Чаплин за „Графинята от Хонконг“, без да знаят, че ругаят последния му филм...

Да извайваш музика

 

Разнопосочни размисли, извикани от концерта на диригента на Берлинската филхармония Кирил Петренко със Софийската филхармония (зала „България“, 4.VI.2026 г.)

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.