Програма "Христо Ботев"

Николай Димитров Бинев е български театрален киноактьор и певец. Роден на 5 юли 1934 г. в Сливен, починал на 8 декември 2003 г. в София.

През 1958 г. завършва ВИТИЗ в класа на професор Кръстьо Мирски. Прочут е с многобройните си кино и театрални превъплъщения, както и с отдадената си работа за Младежкия театър . Дебютира с Андрей от „Всяка есенна вечер“ на Иван Пейчев, като получава първа награда за нея. Сред коронните му роли са Солиери от „Амадеус“ на Питър Шафър и юбиляря от „Лебедова песен“ на Чехов. Режисирал е седем постановки, сред които „Всички мои синове“ от Артър Милър, „Аз чакам знак“ от Гибсън, „Лунните невени“ от Пол Зинел, а на някои от тях е и преводач.

Николай Бинев е канен в трупите на много от българските театри, но остава верен на Младежкия театър и в продължение на целия си сценичен живот играе само на негова сцена (с изключение на месеците на задължително разпределение, когато играе на сцената в Русе – 1958 г.). Участва в редица адаптации и аудио драматизации на детски приказки. През последните години на своята кариера участва в продукциите на чуждестранни режисьори и се снима с популярни чуждестранни актьори като Катрин Деньов (във филма „Изток – запад“). Член на Съюза на българските филмови дейци (1973).

“Имам една жена и един театър“ – това е златната максима, която незабравимият Николай Бинев не нарушава до края на дните си. Изцяло отдава живота си на Младежкия театър и на своята любима – актрисата Домна Ганева.

“Любовта ни започна от първия ден във ВИТИЗ. Той имаше остър ум и едно много силно чувство за хумор, за ирония, дори тогава го наричаха “Николай злото“. Тази негова острота страшно много ме привличаше“, разказва съпругата на големия актьор в интервю през 1988 г.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Трябва ли литературата да следва актуалните събития? Уверен съм, че тя е такова средство за масова информация, което никога не е в състояние да бъде в крак със случващото се.“

Зигфрид Ленц, германски писател и драматург, роден на 17 март преди 99 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...

 

 

В традициите на френската кинокласика: „Анора“ като вариация на „Богат, беден“ 

 

Лентата е отличена със „Златна палма“ в Кан, има едно отличие на БАФТА  - за кастинг и  „Оскар"-и - за най-добър филм, режисура, сценарий и монтаж. 

"Любомир Пипков. Писма от Париж": ценна работата на Юлиан Куюмджиев

Тези 153 писма са изпълнени с ценна, многостранна информация. Споделяните от двайсетинагодишния младеж интимни детайли за извънредно трудния му живот, с недостатъчни средства и без добър френски език...