ГАБИ РОЙХЕР, DW

Местата, на които е концертирал Моцарт, се гордеят с това и до днес. Има туристически маршрути и кулинарни специалитети, носещи неговото име, както и годишни фестивали на различни места. Но кой всъщност е бил Моцарт?

Детето чудо Моцарт

Волфганг Амадеус Моцарт е роден на 27 януари 1756 година в Залцбург и още като дете влиза в музикалната история – смятан е за дете чудо. Въпреки своите успехи обаче умира в бедност на  пети декември 1791 година във Виена. Едва след смъртта му започват да го честват като един от най-големите музикални гении на всички времена, като автор на  сложни композиции, но и на по-елементарни развлекателни мелодии.

Дарбата на Моцарт е разкрита отрано. Той започва да учи пиано още на тригодишна възраст, на пет години пише първите си композиции, а на седем започва да изучава цигулка и орган. На осем години пише първата си соната за пиано, а на 12 – първата си опера.

Основната заслуга за това, че Моцарт става известен в цяла Европа, е на амбициозния му баща Леополд Моцарт, композитор и учител по цигулка. Той организира из цяла Германия концерти на Моцарт и на неговата сестра Анна-Мария, които свирят пред богатата аристократична публика.

Трудности да се наложи над конкуренцията

След началния етап на възторг към детето чудо Моцарт е принуден да се бори с музикалната конкуренция. Като юноша той първоначално е назначен без заплащане за концертмайстор на дворцовата капела в Залцбург, която решава да напусне през август 1777 година.

Твърди се, че Моцарт не почитал твърде висшестоящите, което затруднявало опитите му да получи постоянно място като дворцов музикант – той напразно полага усилия да се сдобие с работа в Мюнхен и в Манхайм. Не успява да се установи и в Париж, след което през 1778 година се връща в Залцбург, където го назначават за дворцов органист. Покрай всичко това Моцарт става, по-скоро против волята си, един от първите независими от двора композитори.

Да плуваш срещу течението

През 1782 година Моцарт се жени за певицата Констанце Вебер против волята на баща си. Семейство живее във Виена, а Моцарт го издържа с композиране и уроци по пиано. По поръчка на император Йозеф Втори пише операта си „Отвличане от сарая“. Пак благодарение на подкрепата на императора е написана и операта „Сватбата на Фигаро“. И двете опери имат голям успех пред публиката.

В музикално отношение „Отвличане от сарая“ е изключително сложна опера. Моцарт не се придържа към утвърдените композиционни форми. Той работи с необичайни звуци и мотиви и извежда женските роли на по-преден план, отколкото дотогава е било обществено прието.

Именно във връзка с тази опера е известният цитат на император Йозеф Втори: „Твърде хубава за нашите уши и изключително много ноти, мили Моцарт“. Моцарт отговаря незабавно: „Точно толкова ноти, колкото са необходими, Ваше Величество“.

Известността идва чак след смъртта му

През 1787 година Моцарт все пак е обявен за композитор на императора, но заплатата му не е висока. През 1791 година е премиерата на неговата опера „Вълшебната флейта“ - един от последните успехи на Моцарт. Той умира само на 35 години, докато пише реквием. Точната причина за смъртта му не е известна, поради което съществуват различни спекулации за отравяне или заболяване от сифилис.