МИНА КИРКОВА, DW

"Животът, заобиколен от абсолютно невежество, все по-репресивните закони - това ме накара да поискам да потърся мястото си в друга, по-цивилизована държава", казва руският художник Алек Третяк. Той напуска родината си през септември 2022-а година, малко след като президентът Владимир Путин обявява мобилизацията. Това обаче е само последната капка.

Първите признаци, че нещо не е наред, идват отдавна

Преди да се премести в Грузия, където е в момента със съпругата си, Алек Третяк живее в Томск, в Сибир. "Този град може да ви е познат като мястото, където беше отровен опозиционният лидер Алексей Навални през 2020-а година”, казва художникът. "Това зле прикрито престъпление ме убеди, че държавата е поела твърдо към нескритите репресии."

"Първата истинска червена лампа светна, когато получих обаждане от военния комисариат, където бях регистриран. Това беше през октомври 2021-а година", разказва Третяк. "Учудих се, защото дотогава никога не се бяха свързвали с мен директно." От военното управление настоявали Третяк да се присъедини към руските въоръжени сили и това много го обезпокоило.

"Мирните протести работят само в демократични общества”

Въпреки това обаждане обаче Третяк не очаквал онова, което се случи на 24-и февруари 2022-а година. "Бях шокиран. Най-вече от варварския начин, по който се водеше тази война", разказва художникът.

Той обаче не излиза на протест в началото на войната, както правят мнозина. "Не мислех, че има смисъл да излизаш с плакат по улиците на една тоталитарна държава. Особено ако тя е известна с дискредитираната си съдебна система и насилието в полицейските управления", казва Третяк. "Мирните протести работят само в демократични общества." Но признава, че го е било и страх. Именно от репресиите, характерни за тоталитарните управления - такива, за които вече неведнъж е чувал в страната си.

Вместо това той решава да използва таланта си, за да изрази подкрепата си за Украйна. "Докато рисувах, все повече се чудех какво се случи с тази нация, която се гордее, че е "победила фашизма", а сега прави съвсем същото. Постепенно шокът ми премина в гняв, после презрение, а накрая чувство за вина."

Там, където децата играят на "победа над Украйна"

С течение на времето, докато Алек и съпругата му събират средства, за да избягат от Русия, животът им става все по-труден. Художникът разказва, че му станало почти невъзможно да практикува професията си - често срещал неразбиране дори от страна на хората, които се занимават с изкуство в Русия. "Абсолютното им неразбиране към всяко нещо, което не отговаря на наложения стереотип, кара руснаците да се чувстват зле. Затова и е по-лесно просто да правят онова, което им се казва "отгоре", вместо да мислят критично."

Постепенно Третяк започва да разпознава в отношението към картините му онова, което господства в цялата държава - политическото и културно невежество. "Неведението на руснаците се е превърнало в бездънен кладенец, в който пропагандата с цялата си власт излива безкрайна омраза и ксенофобия."

Третяк е на мнението, че голямата част от руснаците просто имат нужда от враг, когото да винят за всичките си несгоди. Той с огромна болка си спомня за най-ясния за него признак, че ситуацията е станала безнадеждна. "Слушах невръстни деца, които си играеха под прозорците на апартамента ми. Те подритваха едно жълто-синьо камионче и крещяха "Ура! Ще победим украинците! Ура! Украйна ще бъде наша!" под одобрителните погледи на майките си."

"Путин държи най-големия ресурс - покорния народ”

Според Третяк сега е особено важно подкрепата за Украйна да не секва. Художникът смята, че в никакъв случай не бива да се дава нужното време на режима на Путин да се адаптира към санкциите, които парализират военната му машина в момента. "Путин не бива да се подценява, защото той държи в ръцете си най-големия ресурс - покорния народ", казва руснакът.

Положението малко се е променило от началото на войната, когато децата щастливо са си играли на "победа над Украйна", смята Третяк. Причината - хората започват да се изморяват от военните действия. "Търсейки изход от кризата обаче не бива да очакваме протести", смята художникът. "Мобилизацията показа нещо много важно. Онези, които са изпратени в Украйна, не се бунтуват срещу това, че са изпратени да убиват народа на своята съседна държава. Те са най-вече недоволни, че нямат подходящата екипировка, за да го правят."

Третяк признава, че не може да си представи как ще свърши всичко. Но няма намерение да се връща в Русия, дори войната да приключи. "Без значение как ще приключи това безумие, руският народ ще плаща за него още дълго време. Както сега и аз плащам. Мисля, че в края на краищата Русия ще последва съдбата на Съветския съюз. А идеологическата болест, от която страда, ще се излекува чак след няколко поколения."

„Религиите имат склонността да изчезват, когато късметът споходи човек.”

Реймон Кьоно, френски поет и писател, роден на 21 февруари преди 121 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.

„Чист късмет“ – най-новият филм на Уди Алън

 

Филмът следва стъпките на „Престъпления и прегрешения“ (1989) и „Мач пойнт“ (2005) – и двата на ръба на романтичната комедия и криминалната драма