ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Волфганг Амадеус Моцарт (1756 – 1791), композитор 

Произход: Залцбург, Австрия /Свещената Римска империя/

Образование: музикално дете-чудо, свири на клавесин, цигулка и орган, на 5 започва да композира, на 6 започва да изнася концерти из цяла Европа

Интереси: музика, жени, хазарт

Известен с: феноменален музикален слух и импровизаторски талант, оставя над 600 произведения от различни музикални жанрове, сред които 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 21 опери, най-прочути от които са – „Отвличане от сарая”, „Сватбата на Фигаро”, „Дон Жуан” и „Вълшебната флейта”

 

Признание: немската дума „вундеркинд“ е измислена специално за него, смятан е за един от най-големите музикални гении на човечеството

-------

 През 1756 г. в Залцбург се ражда дребен човек с мръсна уста, който е най-чист музикален диамант. Йохан Хризостом Волфганг Амадеус Моцарт няма и три години, когато кака му започва да свири на клавесин. Малкият обикаля клавесина като коте паничка с мляко и иска да свири. Ръцете му не стигат по-крайните клавиши, но той измисля какво ли не, за да успее. И успява.

Започва да чете, пише и смята; освен на клавесин, свири на цигулка и орган; на пет композира, а на 6 с татко и кака е на турне из Европа. За него в немския се ражда думата „вундеркинд“, дете-чудо.

До 10 Волфи, истинска поп-звезда, очарова крале и кралици. В Париж издават първите му сонати, а в Англия Кралското дружество го изучава като феномен.

После го забравят – тийнейджърът-чудо не е сладур като детето-чудо. Или модата се сменя. Или малко им писва от него. От 1766 г. започва 15-годишен период в живота на Моцарт, пълен с пътуване между Залцбург, Виена, Италия и Германия. Творчески той е плодотворен, но му липсват простите радости - пари и слава.

Моцарт пише опери, но не пробива на виенската сцена, според баща му – поради завист и интриги. Композира серенада, струнни квартети, симфонии, но за хляба работи като концерт-майстор в Залцбург.

„Живея в страна, където музиката има много малко късмет” – пише Моцарт. Ами ако живееше в България сега?

Освен с гениално творчество, Моцарт е прочут и с мръсния си език. Смята се, че това е Синдром на Турет – неврологично страдание с двигателни и речеви тикове, включително натрапчиви ругатни. Но той май не страда, а се приема, какъвто е.

Сватбата на Моцарт е четири години, преди да композира „Сватбата на Фигаро“. Залюбва красивата Алоиза Вебер, но майка ѝ не иска да я подари на пройдоха музикант. За сметка на това, му пробутва грозноватата си дъщеря Констанца, но така му прави услуга.

Констанца, за която Моцарт се жени на 26, е мила, умна, весела и сърдечна, обича мъжа си и го подкрепя в безпаричието. Някои казват, че не е съвсем така и в последните месеци той подозира изневяра, което влияе на здравето му. Бог знае.

Но женитбата сякаш бележи границата от най-безславния към най-славния период в живота на Моцарт. Виенското общество сякаш изведнъж проглежда и вижда, че дребният, висок само метър и шейсет, непочтителен към авторитетите младеж с лош език и развинтена музикална фантазия, е истински гений.

Обратът започва с „Отвличане от сарая”.

„Твърде много ноти” – казва император Йозеф ІІ, щом чува операта, която лично поръчва.

Но все пак славата идва при Моцарт и повече не си отива. Тя никога не му е твърде много.

Макар да са много, не са твърде много и парите, които я придружават. Моцарт ги пилее щедро, включително на комар. Той пише непрекъснато, за да навакса, а не чака, по маниера на епохата, някакво „вдъхновение”.

Да, странно е, но в музиката Моцарт се води от интелекта, а в живота – от страстта. Той има силна памет - композира методично, но е и невероятен импровизатор. Паметта подпомага и плодовитостта му, пише общо над 600 творби - 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, концерти за цигулка, за духови и клавирни инструменти, камерни концерти.

Да не забравяме и 21 опери – а че не всички са известни, не значи, че не са пълни с блестящи музикални идеи. Все пак, най-прочутите са четири – „Отвличане от сарая”, „Сватбата на Фигаро”, „Дон Жуан” и „Вълшебната флейта”, сочена и за най-масонската му опера. Основната тоналност тук е ми бемол мажор, с три бемола в основата си, а те пък означават „добродетел, благородство и покой”.

Музикалният критик и историк Алфред Айнщайн обяснява: „Моцарт е страстен, убеден масон. Той не само ни е оставил редица значителни произведения, написани специално за масонските обреди и тържества, а самата мисъл за масонството прониква цялото му творчество”.

Нито масонството, нито геният обаче ни избавят от смъртта, а при Моцарт тя идва рано. Той е на 35, композира „Реквием“ по поръчка на някакъв непознат, но се разболява и казва, че май го композира за себе си.

Има над 150 версии от какво точно умира, но има ли значение. Умира. Захвърлят го в общ гроб - семейството е потънало в дългове. Тялото на Волфганг Амадеус Моцарт завинаги изчезва в небитието, музиката му живее в битието завинаги.

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Аз свикнах да изразявам всичко, което ме вълнува с помощта на музиката и се старая да сдържам чувствата си – не обичам мелодрамите и превземките.“

Йехуди Менухин, американски цигулар и диригент, роден на 22 април преди 109 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.