ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"
Волфганг Амадеус Моцарт (1756 – 1791), композитор
Произход: Залцбург, Австрия /Свещената Римска империя/
Образование: музикално дете-чудо, свири на клавесин, цигулка и орган, на 5 започва да композира, на 6 започва да изнася концерти из цяла Европа
Интереси: музика, жени, хазарт
Известен с: феноменален музикален слух и импровизаторски талант, оставя над 600 произведения от различни музикални жанрове, сред които 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 21 опери, най-прочути от които са – „Отвличане от сарая”, „Сватбата на Фигаро”, „Дон Жуан” и „Вълшебната флейта”
Признание: немската дума „вундеркинд“ е измислена специално за него, смятан е за един от най-големите музикални гении на човечеството
-------
През 1756 г. в Залцбург се ражда дребен човек с мръсна уста, който е най-чист музикален диамант. Йохан Хризостом Волфганг Амадеус Моцарт няма и три години, когато кака му започва да свири на клавесин. Малкият обикаля клавесина като коте паничка с мляко и иска да свири. Ръцете му не стигат по-крайните клавиши, но той измисля какво ли не, за да успее. И успява.
Започва да чете, пише и смята; освен на клавесин, свири на цигулка и орган; на пет композира, а на 6 с татко и кака е на турне из Европа. За него в немския се ражда думата „вундеркинд“, дете-чудо.
До 10 Волфи, истинска поп-звезда, очарова крале и кралици. В Париж издават първите му сонати, а в Англия Кралското дружество го изучава като феномен.
После го забравят – тийнейджърът-чудо не е сладур като детето-чудо. Или модата се сменя. Или малко им писва от него. От 1766 г. започва 15-годишен период в живота на Моцарт, пълен с пътуване между Залцбург, Виена, Италия и Германия. Творчески той е плодотворен, но му липсват простите радости - пари и слава.
Моцарт пише опери, но не пробива на виенската сцена, според баща му – поради завист и интриги. Композира серенада, струнни квартети, симфонии, но за хляба работи като концерт-майстор в Залцбург.
„Живея в страна, където музиката има много малко късмет” – пише Моцарт. Ами ако живееше в България сега?
Освен с гениално творчество, Моцарт е прочут и с мръсния си език. Смята се, че това е Синдром на Турет – неврологично страдание с двигателни и речеви тикове, включително натрапчиви ругатни. Но той май не страда, а се приема, какъвто е.
Сватбата на Моцарт е четири години, преди да композира „Сватбата на Фигаро“. Залюбва красивата Алоиза Вебер, но майка ѝ не иска да я подари на пройдоха музикант. За сметка на това, му пробутва грозноватата си дъщеря Констанца, но така му прави услуга.
Констанца, за която Моцарт се жени на 26, е мила, умна, весела и сърдечна, обича мъжа си и го подкрепя в безпаричието. Някои казват, че не е съвсем така и в последните месеци той подозира изневяра, което влияе на здравето му. Бог знае.
Но женитбата сякаш бележи границата от най-безславния към най-славния период в живота на Моцарт. Виенското общество сякаш изведнъж проглежда и вижда, че дребният, висок само метър и шейсет, непочтителен към авторитетите младеж с лош език и развинтена музикална фантазия, е истински гений.
Обратът започва с „Отвличане от сарая”.
„Твърде много ноти” – казва император Йозеф ІІ, щом чува операта, която лично поръчва.
Но все пак славата идва при Моцарт и повече не си отива. Тя никога не му е твърде много.
Макар да са много, не са твърде много и парите, които я придружават. Моцарт ги пилее щедро, включително на комар. Той пише непрекъснато, за да навакса, а не чака, по маниера на епохата, някакво „вдъхновение”.
Да, странно е, но в музиката Моцарт се води от интелекта, а в живота – от страстта. Той има силна памет - композира методично, но е и невероятен импровизатор. Паметта подпомага и плодовитостта му, пише общо над 600 творби - 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, концерти за цигулка, за духови и клавирни инструменти, камерни концерти.
Да не забравяме и 21 опери – а че не всички са известни, не значи, че не са пълни с блестящи музикални идеи. Все пак, най-прочутите са четири – „Отвличане от сарая”, „Сватбата на Фигаро”, „Дон Жуан” и „Вълшебната флейта”, сочена и за най-масонската му опера. Основната тоналност тук е ми бемол мажор, с три бемола в основата си, а те пък означават „добродетел, благородство и покой”.
Музикалният критик и историк Алфред Айнщайн обяснява: „Моцарт е страстен, убеден масон. Той не само ни е оставил редица значителни произведения, написани специално за масонските обреди и тържества, а самата мисъл за масонството прониква цялото му творчество”.
Нито масонството, нито геният обаче ни избавят от смъртта, а при Моцарт тя идва рано. Той е на 35, композира „Реквием“ по поръчка на някакъв непознат, но се разболява и казва, че май го композира за себе си.
Има над 150 версии от какво точно умира, но има ли значение. Умира. Захвърлят го в общ гроб - семейството е потънало в дългове. Тялото на Волфганг Амадеус Моцарт завинаги изчезва в небитието, музиката му живее в битието завинаги.
