БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

За моето поколение тя е голямата българска кинозвезда.

Невена Коканова има късмет след скъсването си на приемния изпит във ВИТИЗ през 1956 г. да бъде открита веднага от киното ни в „Две победи” и „Години за любов”, а след това и от телевизията в „Напразни усилия на любовта” (1963), за да се превърне в най-сниманата и популярна родна актриса.

Естествен е и пътят й през театралните сцени на Ямбол, Габрово, Русе, Сатиричния театър, Театър 199, където създаде най-ярките си сценични превъплъщения в „Ревизор”, „Големанов”, „Варшавска мелодия”, но истинската си слава дължи на визуалните изкуства.

На снимачната площадка тя разкри естествения си чар, с който стана прочута още в началото на 60-те години на миналия век.

Невена беше българско явление. Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение („Бъди щастлива, Ани!”), а по-късно с много взискателност и емоционална непоследственост пресъздаде сложни и драматични женски персонажи от различни епохи от българската история, разкривайки нюансирано-правдиво същността на българката, освободена от консервативните условности, самостоятелна и настъпателна в желанието си да бъде независима и самоценна личност.

Няма да е пресилено да се каже, че със своите интерпретации тя европеизира нашето кино, издигайки равнището и авторитета му и създавайки образи, които биха били гордост за всяка творческа биография - от Ирина ( „Тютюн”), Елисавета („Крадецът на праскови”), Ана („Карамбол”), Герда („С дъх на бадеми”), лекарката („Най-дългата нощ”), Мария („Обич”) и учителката по български език („Най-добрият човек, когото познавам”) до Невена („Спомен за близначката”), баба Петрунка („Чуй петела”),  майката на Елеонора („Търновската царица”) и  ханджийката („Горски хора”)...

Не закъсняха участията в международни фестивали (Кан,1963), награди - от Варненския кинофестивал през 1972 и 1973 г., „Златна камера” на СБФД през 1976 г., орден „Стара планина”, първа степен (1999), годишната награда на СБФД (2000), както и възхищението и завистта от почитатели и „доброжелатели”- за това, че работи с най-добрите режисьори и драматурзи, а баща й е бил на лагер в Белене, че се снима във филмите на съпруга си Любомир Шарланджиев - започвайки от „Карамбол”, тя дори довършва последната му творба ”Трите смъртни гряха”, че е фаворизирана и в телевизията, където се изяви в популярни сериали като „На всеки километър” (епизодът „След полунощ”), „На живот и смърт”, „Изгори, за да светиш!”, „Сами сред вълци”, „Константин Философ”, „Селцето”, „Дом за нашите деца”, че е българското съответствие на Джейн Форда, Клаудия Кардинале и Бриджит Бардо...

Промените през 80-те – 90-те години се отразиха и върху нейната съдба – „Спасението” , „Ешелоните”, „Искам Америка”, „Сезонът на канарчетата” .

Тя потърси спасение в театъра - „Последните 13 дни от живота на цар Борис Трети”, копродукциите - „Важното е да си желана” и телевизията, където благодарение на фината и деликатна режисура на Павел Павлов продължи да ни радва с ярки и силни изяви в „Язовецът”,”Лукреция Борджия”, „Делници и празници”, „Горски хора”, „Вечери в Антимовския хан”, „Вампир”.

За последно Коканова игра самата себе си в първия епизод на скандалния сериал на Иван Андонов „Дунав мост”, близо година преди смъртта си, което може и да се възприеме като тъжна ирония на съдбата.

Канал 1  й посвети творчески портрет портрет  през 1994 г.

Гледайки го след известието за смъртта й на 3 юни 2000 г., осъзнахме какъв значим и стойностен творец е загубило не само нашето кино, но и културата ни като цяло.

Едва тогава разбрахме как мъжествено се е борила със сполетялата я коварна болест, пратила я без време в гроба - а е родена на 12 декември 1938 г.в Дупница, как не е искала да се шуми около страданието й, избягвайки суетата в село Чомаковци и лицемерната загриженост на жадните за сензации медии.

Затова пък нейното погребение се превърна в апотеоз на непобедимия съзидателен дух, в искрена признателност на нейните колеги и приятели, в спектакъл от най-висока класа, с който Невена Коканова сякаш ни повеляваше от отвъдното да я помним, но и да бъдем по-добри, по-внимателни и по-сговорчиви помежду си.

Поклон пред светлата й памет!

 

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Аз съм повлиял толкова зле на американската литература, повече отколкото всеки друг, за когото се сещам.”

Дашиъл Хамет, американски писател, роден на 27 май преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.