ДРАГОМИР ИВАНОВ, фейсбук

В началото на февруари от този грешен свят си е отишла Хелга Парис (Helga Paris). Германска фотографка (1938–2024), известна със снимките си от всекидневния живот в някогашната Германска демократична република.

С усета на умел наблюдател Парис въздействащо рисува делника в "държавата на работниците и селяните" (просъществувала от 1949 до 1990 г.). Ежедневие безотрадно и сиво – диктатурата на източногерманските комунисти от котерията на Валтер Улбрихт, Вилхелм Пик, Ерих Хонекер, Ерих Милке и др. без съмнение държи в желязна хватка цялото общество – ала в същото време нелишено от обикновените човешки емоции. От неумолимите повели на човешкото съществувание.

Портретите на Хелга Парис разкриват лица на редови гедерейци, хора от улиците – които изглеждат застинали и безстрастни. Ала някак решени, със стоицизма и устремеността на този пранарод, да живеят напук на всичко.

Тук представям няколко фотографии от нейната серия "Къщи и лица" (Häuser und Gesichter), заснета в град Хале между 1983 и 1985 година.

Снимки: © Deutsche Börse Photography Foundation, http://www.deutscheboersephotographyfoundation.org/…/helga…

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин