ГАБИ РОЙХЕР, DW

"Вълшебната флейта" на Моцарт е една от най-известните опери в света, а неговата „Малка нощна музика“ често звучи като мелодия от мобилните телефони. Понякога наричат Моцарт „поп звезда на класическата музика“, защото е автор не само на комплексни музикални произведения, но и на редица лесно запомнящи се мелодии.

Повечето от композициите му обаче свидетелстват за дълбоките душевни терзания на композитора. „Светлината и мракът, самотата и щастливото удовлетворение от творчеството - това са контрастите, които откриваме в музиката на Моцарт“, казва директорката на Моцартовия фестивал във Вюрцбург Евелин Майнинг. 

 

Детето чудо Моцарт

През 35-годишния си живот Моцарт (1756-1791) създава около 600 произведения, сред които 41 симфонии и 21 опери. Той пише огромен брой концерти, църковни меси, инструментални произведения и песни.

„Ако съпоставите мащабите на това творчество с краткия му живот, ще добиете представа колко време всъщност е прекарвал в композиране“, казва Майнинг.

Още в детска възраст са смятали Моцарт за вундеркинд – както и не по-малко талантливата му сестра Анна Мария. Младият Моцарт от самото начало е печелел доста добре, но и е харчел с широка ръка.

 

Гений, който не познава почивка

„Моцарт не е бил като съвременниците си“, казва Евелин Майнинг. „Той е бил работохолик, композирал е ден и нощ. Големият му талант го е тласкал да създава все нови композиции. Гений, който не е познавал почивка. Доверявал е своите емоционални състояния на съпругата си Констанце в многобройни писма до нея. През 1790 г. например той пише: „Ако хората можеха да надникнат в сърцето ми, може би щях да се засрамя. За мен всичко е студено, ледено студено.“

 

Комична опера с дълбоки послания

Като католик Моцарт създава и много сакрални творби, сред които е и незавършеният му Реквием. Той разглежда темата за вината и прошката и в своите опери. Късната му творба „Così fan tutte" („Така правят всички“), която той композира през 1790 г. по либрето на италианския поет Лоренцо да Понте, е ярък пример за мотива с вината и прошката. По същество това е една весела комедия, но в нея става дума за нарушени клетви за вярност и загуба на идеали.

„Никой не може да пресъздаде фините усещания на душата в звук по-добре от Моцарт. А гласът е най-доброто възможно огледало на душата“, казва Евелин Майнинг.

Затова тази година Моцартовият фестивал във Вюрцбург – най-големият фестивал в Германия, посветен на творчеството на композитора, се фокусира върху оперите, песните и хоровите му произведения.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 167 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин