ГАБИ РОЙХЕР, DW

"Вълшебната флейта" на Моцарт е една от най-известните опери в света, а неговата „Малка нощна музика“ често звучи като мелодия от мобилните телефони. Понякога наричат Моцарт „поп звезда на класическата музика“, защото е автор не само на комплексни музикални произведения, но и на редица лесно запомнящи се мелодии.

Повечето от композициите му обаче свидетелстват за дълбоките душевни терзания на композитора. „Светлината и мракът, самотата и щастливото удовлетворение от творчеството - това са контрастите, които откриваме в музиката на Моцарт“, казва директорката на Моцартовия фестивал във Вюрцбург Евелин Майнинг. 

 

Детето чудо Моцарт

През 35-годишния си живот Моцарт (1756-1791) създава около 600 произведения, сред които 41 симфонии и 21 опери. Той пише огромен брой концерти, църковни меси, инструментални произведения и песни.

„Ако съпоставите мащабите на това творчество с краткия му живот, ще добиете представа колко време всъщност е прекарвал в композиране“, казва Майнинг.

Още в детска възраст са смятали Моцарт за вундеркинд – както и не по-малко талантливата му сестра Анна Мария. Младият Моцарт от самото начало е печелел доста добре, но и е харчел с широка ръка.

 

Гений, който не познава почивка

„Моцарт не е бил като съвременниците си“, казва Евелин Майнинг. „Той е бил работохолик, композирал е ден и нощ. Големият му талант го е тласкал да създава все нови композиции. Гений, който не е познавал почивка. Доверявал е своите емоционални състояния на съпругата си Констанце в многобройни писма до нея. През 1790 г. например той пише: „Ако хората можеха да надникнат в сърцето ми, може би щях да се засрамя. За мен всичко е студено, ледено студено.“

 

Комична опера с дълбоки послания

Като католик Моцарт създава и много сакрални творби, сред които е и незавършеният му Реквием. Той разглежда темата за вината и прошката и в своите опери. Късната му творба „Così fan tutte" („Така правят всички“), която той композира през 1790 г. по либрето на италианския поет Лоренцо да Понте, е ярък пример за мотива с вината и прошката. По същество това е една весела комедия, но в нея става дума за нарушени клетви за вярност и загуба на идеали.

„Никой не може да пресъздаде фините усещания на душата в звук по-добре от Моцарт. А гласът е най-доброто възможно огледало на душата“, казва Евелин Майнинг.

Затова тази година Моцартовият фестивал във Вюрцбург – най-големият фестивал в Германия, посветен на творчеството на композитора, се фокусира върху оперите, песните и хоровите му произведения.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.