ИВАЙЛО БОРИСОВ, "Портал Култура"

Несъмнено личността на виенския класик Моцарт е сред най-интригуващите и изследваните в световната история. Името му е символ не само на висок професионализъм и гениалност в областта на тоновото изкуство, но и на цялата световна артистична гилдия.

Но дали роденият през далечната 1756 г. композитор е бил вярващ в Бога?

Имаме ли основание да счетем подобно нещо за положително и доказуемо?

Интересно е, че още на втория ден след раждането си малкият Теофил (на италиански Амадей) приема кръщение в залцбургската католическа катедрала „Св. Руперт и Виргилий“. Не бива да забравяме оня елемент от ономастиката, според който в името на човека се крие нещо същностно, а името Теофил, както знаем, означава „възлюбен от Бог“, а също така „обичащ Бога”. Един аргумент, който донякъде прекрасно илюстрира положителния отговор на поставения от нас въпрос.

Разбира се, ако се придържаме към правдивото, не бихме се усъмнили в религиозните чувства на човек, който в писмо до баща си пише: „Аз признавам всемогъществото Му (на Бог), боя се от гнева Му, но виждам и любовта и състраданието Му към Неговите създания. Той никога няма да остави своите раби. Всичко се извършва по волята Му“. Едно наистина богословски издържано свидетелство.

В друго писмо до своя баща той отбелязва по повод на болната си майка: „Моята скъпа майка е в ръцете на Всевишния – ако Той пожелае да ни я дари, както аз искам това, ще Му благодарим за тази милост, а ако пожелае да я вземе при Себе Си, тогава нашите страхове, безпокойство и отчаяние са напразни – нека смело да се отдадем на Божията воля с пълната убеденост, че това ще ни е от полза, защото Той не прави нищо без причина“.

Следващ важен момент, който може да хвърли светлина върху интересуващия ни въпрос, е свързан с един от най-уважаваните и обичани от композитора хора – изтъкнатия композитор и музикален историк, духовника падре Мартини. Именно при него Леополд Моцарт завежда 14-годишния си син в Болонската академия в Италия, за да го научи на полифонично писмо.

В писмо до обичния падре Мартини Моцарт пише: „Надявам се, че вашите милости никога няма да ме оставят на моя път и не преставам да се натъжавам, виждайки, че съм далеч от човека на светлината, когото аз в най-голяма степен обичам, почитам и уважавам…”.

Не бива да забравяме и факта, че композиторът е бил на църковна служба, назначен от княжеския архиепископ на Залцбург Йеронимус фон Колоредо. Архиепископът поставя юношата Моцарт за концертмайстор на придворния оркестър, но неудовлетворен от строгите правила на службата – например архиепископът не го пуска в отпуск за турнета – Моцарт напуска този пост през 1781 г. Чувствата на композитора към архиепископа остават хладни и неприятни.

Относно творчеството на виенския класик – между многобройните му творби откриваме и немалко такива с религиозно съдържание. Моцарт е автор на над 15 меси (сред тях и Коронационната меса – едно от най-популярните му сакрални произведения), Реквием, офертории, мотети и др.

А що се отнася до неговия Реквием, той е написан по каноническия латински текст на заупокойната меса, започващ с думите Requiem aeternam – „Вечен покой“.

Реквиемът е най-великото произведение на композитора, неговият Опус магнум. Според богослова Павел Евдокимов в него „чуваме гласа на Христос и нашето извисяване придобива литургическата ценност на Неговото присъствие“. Професор Николай Моцов, известен тенор и преподавател по класическо пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, участвал като солист в Моцартовия Реквием, пък твърди, че: „Това произведение не може да не те докосне и накара да почувстваш Божественото проявление!“

В една своя проповед за Страшния съд митрополит Антоний Сурожки говори за смисъла на притчата за козите и овцете (Мат. 25:31–46), като казва, че ако не си бил човечен в живота си, не бива да си въобразяваш, че ще се уподобиш на Бог. Така големият съвременен християнски проповедник ни предупреждава, че без човечност няма истинско служение на Бога. В светлината на казаното ще отбележим, че големият диригент Рикардо Мути твърди за Моцарт, че е „най-хуманният между композиторите, който се обръща към публиката, към всеки от нас като равен с равен“. Наистина вдъхновяващо твърдение, на което ни прави съпричастни великият маестро от Неапол Мути.

Известно е, че протестантският калвинистки богослов Карл Барт изключително много обичал музиката на Моцарт. В благодарствено писмо до композитора например той пише: „Не съм напълно уверен, че ангелите, възнамерявайки да въздадат хвала на Бога, свирят Бах, но съм напълно сигурен, че един за друг те изпълняват Моцарт, и Господ се радва, когато ги слуша“[1]. Дали това са субективни чувства на един музикален поклонник, е отделен въпрос, но не бива да забравяме, че радостта е сред най-важните характеристики за всеки християнин. Ненапразно св. апостол Павел пише: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се“ (Фил. 4:4). Всеки, който е слушал произведенията на виенския класик, не може да им отрече това качество – те са въплътена в тонове радост, която сочи към Небето.

 

[1] Барт, К. Благодарственное письмо Моцарту. // Бальтазар Г. У. фон, Барт К., Кюнг Г. Богословие и музыка. Три речи о Моцарте. Москва: Библейско-богословский институт св. апостола Андрея, 2011, с. 51.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.