ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Йожен Анри Пол Гоген (1848 - 1903) - художник 

Произход: Париж, богато, либерално, високообразовано семейство

Образование и работа: престижна католическа семинария, институт „Лориол“ в Париж с подготовка за мореплаване, лицей „Жана д‘Арк“ в Орлеан, моряк на търговски и военни кораби, банкер, брокер на стоковата борса и търговец на изкуство

Интереси: рисуване и всичко, свързано с него, колекционира произведения на изкуството, търси различен живот в екзотични общества и места

Прочут с: поредица автопортрети, „Жълтият Христос“, „Натюрморт с профил на Лавал“, картини от таитянския цикъл – „Жена с цвете“, „Духът на мъртвите гледа“, „Божият ден“, „Откъде идваме? Кои сме ние? Къде отиваме?“

Признание: един от най-известните и най-скъпо продавани художници на постимпресионизма

------

Страхувам се да представя Пол Гоген с целия му гаден характер. Заради човека Гоген, някои не харесват твореца Гоген. Други обаче ценят небесните му картини безкрайно.

„Аз съм велик художник и го знам. И точно заради това съм преживял толкова много страдания, но продължавам да следвам призванието си…..” - пише Гоген до бившата си жена от Таити, където отива да търси естествен живот, хора с други идеи за богове, любов, смърт.

Но в края на ХІХ в. примитивните общества вече са „заразени” от цивилизация. Хората предпочитат да купят на жена си плат за рокля, а не да го правят сами от лико и да го боядисват със сложните смески на предците.

Другият проблем е в принципа, че човек не може да избяга от себе си. Това важи не само за гениалните творчески пориви и чаровната страна на Гоген, а и за ужасната част - навиците на педофил, насилник, алкохолик, чревоугодник. Той има висока степен на деструктивност, изненада е, че живее цели 54 години.

Йожен Анри Пол Гоген е роден в Париж през 1848 г. и приключенията му започват преди да разбере на кой свят се намира. По принуда, семейството отива в Перу.

Баща му умира по пътя, но те са добре приети от богатите роднини в Лима – майка му е дъщеря на Флора Тристан, френска писателка и феминистка с перуански произход. Седем години Гоген расте в свят, различен от европейския.

Освен испанския език, остава му траен интерес към тропиците и първичните култури, плюс убеждението, че във вените му тече кралската кръв на инките. В Перу Гоген за първи път среща изкуството - майка му колекционира предколумбови керамични съдове и често носи традиционен костюм на жените от Лима.

После те се връщат във Франция, при другия дядо, той също е богат - „гоген” на местния орлеански говор значи „производител на орехи”. Пол бързо научава френски, но не се слави с прилежност в ученето. Хваща се на кораб като помощник-лоцман, изкарва и две години във военния флот. След смъртта на майка му, неин богат приятел му помага да стане брокер на стоковата борса в Париж и го запалва по търговията с изкуство.

23-годишният младеж е успешен и в двете сфери. През 1879 г. например изкарва над 60 хиляди франка, повече от 250 хиляди долара сега. И печели здраво 11 години поред. Парите отиват за издръжка на семейството с пет деца, което има с датчанката Мете, както и за колекцията от произведения на изкуството.

Междувременно Гоген прави и първи стъпки в рисуването. Да, няма образование и опит, но умее да мисли, да гледа и да учи от всичко. В Салона на импресионистите излага пейзаж още през 1876 г., а от 1879 г. участва редовно.

Творбите му не са добре приети от критиката, но имат почитатели. През 1882 г. обаче стоковата борса се срива, пазарът на изкуство замира и доходите на Гоген рязко спадат – а страстта му за рисуване нараства. За да преживее безпаричието, местят се в Руан, но скоро Мете си отива в Копенхаген.

Проблемът не е само безпаричието – Гоген е насилник, бияч, който решава проблемите в семейството с юмруци.

Без семейството, без колекцията, без пари и изгледи за успех, Гоген поема трънливия път на голям художник.

„Мнозина казват, че не мога да рисувам, защото не рисувам конкретни форми – пише до Чарлс Морис. – Но кога тези хора ще разберат, че рисунъкът и цветът трябва да бъдат в хармония помежду си, като поема?”

Въпросът е риторичен - мнозина и досега не разбират. Но Гоген и досега продължава да пита.

Една година той работи какво ли не и рисува малко. През 1886 г. къса с импресионистите, а през лятото в Бретан започва да намира пътя си в изкуството извън импресионизма. Гоген се увлича по японско изкуство и европейски средновековни техники, те го водят към синтетичния подход на пост-импресионизма.

Изумителна работа от този период е „Жълтият Христос” - разпятие, в което жълтото и плоско тяло на Христос е отделено от околния свят с дебел контур. Звучи, сякаш контурът наистина ще спаси Спасителя.

През 1887 г. Гоген е с приятел в Панама, после на Мартиника. Прибира се разорен и болен, на разноски на правителството, с десетина платна под мишница. Но те стават причина да се запознае с Ван Гог, а от приятелството им да остане голямата загадка - какво се случва между тях в лудата нощ, когато Ван Гог си отрязва ухото.

След ексцесиите с Ван Гог в Арл, Гоген решава да се пресели на Таити, но е разочарован – и там липсва първичен, откъснат от цивилизацията живот. Той купува земя и таитянска къща „по-близо до естествения живот”.

Но и в този живот има сериозно количество алкохол и оргии. Гоген се жени за 13-годишната Техаамана, после още два пъти - за 14-годишни момичета. Но рисува усилено и създава най-известните си таитянски платна, прави дървени скулптури и илюстрации за каталог, посветен на изчезналата таитянска култура и религия.

Девет „таитянски“ платна Гоген изпраща във Франция за съвместна изложба с Ван Гог, критическите отзиви са вдъхновяващи. През 1893 г. той се връща в Европа, за да се лекува, получава наследство от 13 хиляди франка и продава картини. Обаче провокира непрекъснато - ходи в таитянска носия и живее с екзотична тийнейджърка, разваля отношенията с галериста си, а в пресата има критически атаки срещу него.

Все по-изолиран, през 1895 г. Гоген се връща на Таити, но проблемите със сърцето се изострят. При пиянски инцидент във Франция, глезенът му е счупен, раната никога не зараства и към алкохола той добавя морфин. Депресиите му са тежки и дълги, поне веднъж пробва самоубийство. В това състояние, през 1897 г. рисува най-известната си творба - „Откъде идваме? Какви сме? Накъде отиваме?”.

Това е философска работа, наситена с хора, богове и символи от Таити. През 1901 се мести на Маркизките острови и там умира сам, в силни болки.

Преди смъртта си, Пол Гоген пише:

„Никой не е лош, никой не е добър, всеки е и двете едновременно – в един и същи момент, но по различен начин. Това е толкова дребно нещо – животът на човека, но той все пак има време да направи велики неща, фрагменти от общата картина”.