Легендарният български рокмузикант Кирил Маричков (1944–2024) си отиде броени дни преди да навърши 80 години, които искаше да отбележи с концерт. Заедно със супергрупата „Фондацията“ Кирил Маричков е участвал в подготовка за концерт на събор във врачанското село Селановци.
Кирил Маричков е потомък на известна възрожденска фамилия. Негов дядо е арх. Киро Маричков, а по майка – диригентът Борис Левиев. Баща му – също Кирил Маричков – завършва право и дипломация в Париж и Лозана. Той е първият български посланик при Светия престол във Ватикана след 1989 г.
От дете Кирил Маричков рисува и се занимава с музика. Първата му група са „Бъндараците“, където свири на бас китара, а след като „Бъндараците“се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават „Щурците“.
С тях Маричков постига и най-големите си успехи. Групата е създадена през 1967 г., а името ѝ е избрано след конкурс в радиопредаване. Отначало групата свири кавър версии на известни хитове, но постепенно намира собственото си звучене – от рокендрол до хардрок.
Кирил Маричков е фронтмен, басист и основен композитор на „Щурците“. Сред най-известните му хитове са: „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“.
През годините Кирил Маричков се отдава на солови музикални проекти и обществени ангажименти. Особено известен е саундтракът на филма „Вчера“ (1988), включващ песента „Клетва“.
Той е композитор и автор на два солови албума – „Зодия Щурец“ и „Искам да кажа“ – в които взимат участие както гост музиканти, така и изпълнители от „Щурците“. Участва в турнето „40 години Щурците“ през лятото на 2007 г. по повод 40-годишнината от създаването на групата. От 2013 г. е член на супергрупата „Фондацията“. През 2019 г. издава албума „75“.
Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години. През 1990 г. бе избран за народен представител от листата на СДС в VII Велико народно събрание. От онова време е и известната на всички песен песен „Аз съм просто човек“, записана заедно с „Щурците“, която се превърна в неофициален химн на промяната.
