ИВАН САВЧЕВ, "Свободна Европа"

В началото на февруари Съюзът на българските художници (СБХ) връчи Националната награда за живопис "Владимир Димитров - Майстора" на художника Богдан Александров.

Наградата се връчва всяка година на рождения ден на големия български художник Владимир Димитров - Майстора. Учредена е през 1973 г. и се връчва до 1989 г., след което е възстановена през 2013 г. Александров е номиниран за нея заради две свои изложби.

"Конкуренцията е голяма и човек не може да бъде категоричен в очакванията си", каза Александров пред БНР.

Александров е роден на 8 март 1960 г. в село Покрайна, Видинско. Завършва средното си образование във Видинската математическа гимназия.

Продължава обучението си във Факултета за изящни изкуства на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Там изучава живопис в класа на проф. Николай Русчуклиев.

"Идвам от малък град в Северозападна България и след завършването на образованието си една от първите изложби, в които участвах, беше в Кюстендил", казва Александров пред БТА.

Този спомен е важен за него, защото именно в Кюстендил години по-късно получава Националната награда за живопис на името на Майстора - едно от най-големите отличия за български художници.

След завършването си работи на свободна практика, а от 2000 г., с известни прекъсвания, е директор на Художествена галерия "Никола Петров" във Видин.

Александров казва, че в изкуството следва само нещата, които истински го вълнуват.

"Никога не се подлъгах да правя неща, които непременно ще се харесат и ще привлекат интереса на ценители, които да инвестират", коментира той.

За него изкуството е път, който трябва да се "върви достойно", защото не е спринт, а маратон.

"Изкуството е нещо, което трябва да се следва с упорито темпо, защото без значение дали ще бъде оценено, то оставя своята диря", коментира художникът.

Според Александров животът на художника преминава в размисли и работа и няма време за суета, защото вълнуващите моменти са малко, но ценни.

Получаването на Националната награда за живопис на името на Майстора е един от тях.

"Изключително емоционално е да държиш светец в ръцете си", казва Александров.

Снимките са от фейсбук страницата на  Богдан Александров

Фотограф: Виолета Апостола – Лети

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Трябва ли литературата да следва актуалните събития? Уверен съм, че тя е такова средство за масова информация, което никога не е в състояние да бъде в крак със случващото се.“

Зигфрид Ленц, германски писател и драматург, роден на 17 март преди 99 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...

 

 

В традициите на френската кинокласика: „Анора“ като вариация на „Богат, беден“ 

 

Лентата е отличена със „Златна палма“ в Кан, има едно отличие на БАФТА  - за кастинг и  „Оскар"-и - за най-добър филм, режисура, сценарий и монтаж. 

"Любомир Пипков. Писма от Париж": ценна работата на Юлиан Куюмджиев

Тези 153 писма са изпълнени с ценна, многостранна информация. Споделяните от двайсетинагодишния младеж интимни детайли за извънредно трудния му живот, с недостатъчни средства и без добър френски език...