На 8 ноември се навършиха 130 години от рождението на Венедикт Бобчевски (1895-1957) – композитор, диригент, публицист и преводач. Първите му стъпки в свиренето на пиано и музикалната теория са под ръководството на Добри Христов. В края на 1919 г. е помощник-диригент в оперетния театър "Ренесанс". От 1920 до 1924 г. учи музика във Виена и Мюнхен, като изучава хармония, контрапункт, композиция и диригентство при Йозеф Маркс, Вилхелм Грюмер и Ернст Хаузегер.
РЪКОВОДИ НАД 40 ОПЕРИ, МНОГО ОТ КОИТО СЕ ПОСТАВЯТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ У НАС
След завръщането си в България през 1925 г., Венедикт Бобчевски постъпва в Софийската народна опера през 1926 г., първоначално като помощник-диригент, а по-късно като редовен диригент до 1940 г. Там той ръководи над 40 опери, много от които са поставени за първи път на българска сцена, сред които "Алцек" и "Цвета" от Георги Атанасов, "Оберон" от Карл Мария фон Вебер. Повече от 500 са спектаклите на Софийската опера, дирижирани от Венедикт Бобчевски.
На 22 октомври 1926 г. Венедикт Бобчевски, заедно с режисьора Илия Арнаудов, поставя за първи път на сцената на Софийската опера „Бал с маски" от Джузепе Верди.
Бобчевски превежда либретата на 19 опери от класическия репертоар от руски, немски, френски и италиански езици. Повечето от тези преводи продължават да се използват и до днес.
Като възпитаник на германската музикална школа и страстен привърженик на Вагнер, на 10 януари 1930 г., Бобчевски заедно с диригента Херман Щанге и режисьорите Илия Арнаудов и Николай Веков поставя за първи път в България "Летящият холандец", отбелязвайки първата среща на българската публика с творчеството на композитора.
МЕЖДУНАРОДЕН УСПЕХ
Между 1939 г. и 1943 г. гастролира с успех в оперните театри в Сърбия, Германия, Австрия и Югославия като гост-диригент, ръководейки оперни спектакли и симфонични радиоконцерти. В периода 1940-1944 г. е началник на отдел "Народна музика" при радио "София". Освен това дирижира Хора на софийските учителки, хор "Кавал" (1938–1939), хор "Гусла" и други музикални състави.
Бобчевски е автор на две опери по собствени либрета – "Княз отшелник" (1932) и "Лъжата в живота" (1944). Композира хорови (над 100) и солови (над 300) песни, симфонични и камерни пиеси, театрална музика, както и за игралните филми "Безкръстни гробове" (1931) и "Грамада" (1936).
Сред симфоничните му творби са сюитата "В гората" (1928), увертюрата "Цар Симеон" (1929), симфоничната скица "Един тържествен ден" (1941) и симфоничната поема "Легенда за София" (1953). За камерни състави и пиано той създава струнен квартет (1949), концертино за цигулка и пиано (1951), както и редица детски песни и оркестрови хармонизации на народни песни. Част от творбите му са изпълнявани в Румъния, Чехия и други държави.
Като диригент поставя опери от български и чужди автори, сред които "Косара" (1929) от Георги Атанасов, "Прилепът" (1937) от Йохан Щраус-син, "Трубадур" (1927) от Джузепе Верди, "Сорочински панаир" (1936) от Модест Мусоргски, както и балети и оперети от Александър Бородин, Николай Римски-Корсаков, Жул Маси и др.
Бобчевски е автор на критични статии и фейлетони по музикално-обществените въпроси, а в периода 1925 – 1929 г. редактира списание "Музикален живот".
Венедикт Бобчевски умира на 12 юли 1957 г. в София. През 1958 г. посмъртно излиза неговата студия "Изкуството на диригента. Историко-критическа студия".
/ДД
/РШ/ДС/отдел „Справочна"/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 21.01.2015 г.; БТА, ВИНФ, 02.04.2019 г.; Енциклопедия на българската музикална култура, БАН, 1967, с. 180-181; Български композитори и музиковеди, с. 9; https://www.operasofia.bg/news/2130-120-godini-ot-rozhdenieto-na-venedikt-bobchevski
