Българската музикална общност е в траур след кончината на диригента Алексей Измирлиев. Маестрото е починал на 10 юни след кратко боледуване, съобщиха негови близки и културни институции.
„Българската музикална култура загуби един изключителен музикант, отдаден артист и ярка личност, посветила живота си на диригентското изкуство“, посочват от семейството му.
Алексей Измирлиев е роден на 22 декември 1951 г. Той завършва дирижиране в Държавната музикална академия в София при проф. Константин Илиев, а в началото на професионалния си път работи и с маестро Добрин Петков. По-късно става първият български стипендиант в Германия по линия на Германската академична служба за обмен (DAAD), където получава майсторска диплома във Висшето училище за музика в Мюнхен в класа на проф. Херман Михаел.
Творческото му развитие преминава и през специализации при едни от най-големите диригенти на ХХ век – Серджиу Челибидаке, Франко Ферара и Карло Мария Джулини. През 1980 г. печели трета награда на престижния международен диригентски конкурс „Виторио Гуи“ във Флоренция – отличие, което открива пред него възможности за международна кариера.
През годините Алексей Измирлиев дирижира всички български симфонични оркестри и оперни театри и гостува на сцени в Европа, Азия и Южна Америка. Работи с редица световноизвестни музиканти и композитори, а репертоарът му обхваща както класическата и романтичната музика, така и произведения на съвременни автори.
Сред значимите моменти в професионалната му биография е създаването на Нов симфоничен оркестър, на който е основател и първи музикален директор. Бил е още музикален директор на Симфоничния оркестър в Сан Хуан и на Филхармоничния оркестър в Мендоса, Аржентина. В България заема постовете главен диригент на Държавна опера – Пловдив, на Оперно-филхармоничното дружество в Русе и на Българския камерен оркестър в Добрич.
Именно с Българския камерен оркестър – Добрич е свързана голяма част от неговия творчески път. От Общински културен институт „Добрич“ определиха Измирлиев като музикант с изключителен професионализъм, всеотдайност и огромен принос към българската музикална култура.
Колеги и почитатели го помнят като ерудиран музикант, взискателен професионалист и вдъхновяващ преподавател, който посвещава живота си на развитието на симфоничното и оперното изкуство.
