„Не бих“ – така отговори служебният министър на културата Рашко Младенов на въпрос на Нова телевизия би ли дал наградата „Златен век“ на Димитър Иванов. Награждаването на бившия шеф на Шесто управление на комунистическата Държавна сигурност предизвика скандал миналия месец. 

За театралната реформа Младенов каза: 

„Ще се опитам при театрите да направя някакво райониране. Т.е. тези театри, които са най-зле, да могат по някакъв начин да живеят.“ 

Въпреки че призна, че за два месеца нищо не може да се направи, министърът все пак има намерение да въведе работата по проекти – „така, както е по цял свят“. 

„Ние тук сме се затворили в над 30 държавни театри, които се субсидират по един и същи начин“, каза Младенов. 

На въпрос дали страната има нужда от галерия като „Квадрат 500”, за чието дострояване вече се разбра, че има проблем, министърът каза: 

„Всичката Мара втасала, имаме толкова тежки проблеми, в които са включени толкова много хора, работещи в областта на културата.“

 

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...