„Не бих“ – така отговори служебният министър на културата Рашко Младенов на въпрос на Нова телевизия би ли дал наградата „Златен век“ на Димитър Иванов. Награждаването на бившия шеф на Шесто управление на комунистическата Държавна сигурност предизвика скандал миналия месец. 

За театралната реформа Младенов каза: 

„Ще се опитам при театрите да направя някакво райониране. Т.е. тези театри, които са най-зле, да могат по някакъв начин да живеят.“ 

Въпреки че призна, че за два месеца нищо не може да се направи, министърът все пак има намерение да въведе работата по проекти – „така, както е по цял свят“. 

„Ние тук сме се затворили в над 30 държавни театри, които се субсидират по един и същи начин“, каза Младенов. 

На въпрос дали страната има нужда от галерия като „Квадрат 500”, за чието дострояване вече се разбра, че има проблем, министърът каза: 

„Всичката Мара втасала, имаме толкова тежки проблеми, в които са включени толкова много хора, работещи в областта на културата.“

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Идва момент, в който разбираш колко бързо минава времето, как животът е отлетял. Тогава перспективата ти се променя.“

Майкъл Кийтън, американски актьор, роден на 5 септември преди 75 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си